По думите му, гражданите не вярват, че имат своите представители и че те имат инструменти, чрез които могат да влияят на политиката. На декларативно ниво те знаят, че имат права, механизми, чрез които да участват, но за голяма част тези механизми са неефективни и това ги кара да се отказват от активност.
Панчугов обаче подчерта, че факторите, провокиращи гражданска активност, са в сфери, където директно може да се наблюдава някакъв резултат и да се види промяната като реален резултат от действията на гражданите. Това обикновено са дарителски каузи на местни нива. Всичко, което изисква сложна самоорганизация, разпознаване на други хора, които споделят същия интерес, мобилизация на ресурс, е непостижимо за обикновения гражданин и той се отказва да прави каквото и да било.
Най-голямо е доверието на гражданите към семейството и към роднините, доверието пада почти двойно към съседите и най-ниско е към политиците. От обществените слоеве най-голямо е доверието към учителите и лекарите - тези, с които гражданите имат непосредствен контакт. Извън този кръг българското общество много трудно се самоорганизира за постигането на някакви обществени каузи.
Много малко са лидерите, които могат да бъдат разпознаваеми и да увлекат гражданите. Неформалните лидери, които биха могли да бъдат разпознати, като двигател на някакви процеси в тези общности е нещо, което може да обедини общността около каузи като дарителството например. Когато обаче се сблъскваме с необходимостта да се доверим на някой друг и заедно да правим нещата, българските граждани са скептични това да се случи.
"Идеята за обединение за постигането на някаква кауза е доста странична за българското общество. Невъзможността да се говори за същността на политическите проблеми, което до голяма степен произлиза от политиците, от институциите, е причина за това. Неразпознаването на гражданското общество като съюзник във вземането на политически решения е в същността на недоверието. Свикнали сме да се замеряме с решения, които разделят. Когато разговорът се води с решения, те се приемат като заплаха".
Разговорът трябва да започне да се води около проблемите, около същността на това, което може да обедини хората и чак тогава да се вземат истинските решения. "За съжаление, политиците не правят това. Битува усещането, че институциите се интересуват формално от гражданите. Това води до политическа апатия. Като цяло, капацитетът на гражданските организации да преследват своите цели е изключително нисък в българското общество."
Изследването отчита обаче силна родова принадлежност. Общества, които не могат да намират причина да се обединят в настоящето, я търсят в родовата принадлежност. Налице е тенденция да се противопоставят групи в българското общество. Крайно време е да започне да се води разговор за това, че решаването на проблемите на една група не води до увеличаване на проблемите на друга.
Чуйте повече от звуковия файл:
Тази седмица в рубриката „Добро утор, ден!“ ни гостува Надежда Тодорова, щастлива и горда майка на две прекрасни специални дъщери - Вяра (със синдром на Даун) и Румяна (осиновена). Казва, че пътят й към всяка от тях не е бил лесен, но това, че ги има са поредното доказателство, че вярата, любовта и борбата правят чудесата възможни. "Дъщеря ми..
Как на практика еврото ще влезе в касите на ресторантьори и хотелиери, какви са въпросите, които търговците си задават за наличността, за рестото, за касовите апарати, за разговорите с клиентите и с контролните органи? Според Тони Симидчиева - собственик на хотел и ресторант, и председател на Регионалната занаятчийска камара - Пловдив,..
Вотовете на недоверие сега заменят цикъла на предсрочни избори, в който бяхме влезнали, смята социологът от "Алфа рисърч" Павел Вълчев. Това, по думите му, сплотява опозицията, но не можем да кажем, че то носи съществена промяна, защото промяна на електоралните нагласи няма. Той отбеляза, специфичното в този момент и то е, че опозицията е от две..
В свят, в който промените в климата и загубата на биоразнообразие вече не са далечни заплахи, всяка стъпка към по-зелена и устойчива среда има значение. Над 3500 дървета и храсти бяха засадени в рамките на еко инициатива на ХОЛДИНГ КЦМ 2000 . Тя носи името „Засаждаме 2500 + дървета“ и се осъществява по повод 25-годишния юбилей на дружеството..
Центърът по растителна системна биология и биотехнология в Пловдив отбеляза 10 години от създаването си. Той е първият и единствен в България център за върхова наука в полза на устойчивото земеделие и човешкото здраве. Оборудван с технологии от най-ново поколение, центърът се налага като притегателен център за млади изследователи и..
Разкъсана облачност
Ясно