Ако говорим за Ренесанса, сещаме се първо за хора на изкуството, а политиката свързваме най-вече с интриги за папския престол и махленски бой между италиански градове. Но картината е точно обратна - развитието на изкуствата е фон на огромните политически и икономически промени, а папските интриги и дребните битки са част от по-големи войни, които променят лицето на Европа и света.
Една от основните фигури, които илюстрират това лице, е Карл V, император на Свещената Римска империя, най-великият владетел от дългата и успешна династия на Хабсбургите, ренесансов властелин, чиято политика през първата половина на XVI век хвърля сянка върху развитията чак до началото на ХХ.
Когато казваме, че Карл V е Император на Свещената Римска империя, тоест, на днешна Австрия и Германия, плюс Бохемия, Хърватия, Унгария, част от Полша и още доста земи, това е дреболия. Той владее Фландриите, Испания, части от Италия, Северна Африка, Южна Америка, острови в Пасифика и Индийския океан. Забележително е, че голяма част от владенията му са не военни завоевания, а от политиката на „брачен империализъм“ на Хабсбургите. Дори кратката версия на официалните титли на Карл е като учебник по география - и възниква въпросът как един човек, пък бил той и гений, може ефективно да управлява тези отдалечени и толкова различни земи и народи. Защото да си истински владетел, дори тогава, когато още властва идеята за божествената същност на монарха, не значи само да събираш данъци, а да управляваш мъдро и в полза на хората.
За целта Карл използва два основни инструмента - сам себе си, плюс умни и доверени хора. Бъдещият Император Карл V е роден в Гент, в Ниските земи. Баща му, Филип Хубави от Бургундия, е син на Императора на Свещената Римска империя Максимилиан I и Мери, херцогиня на Бургундия. Майката на Карл е Хуана Лудата, дъщеря на Фердинанд II от Арагон и Изабела I Кастилска. Няма да влизам в повече династични подробности, но има две важни неща във връзка с тях. Първо, раждането на Карл е кулминация на „брачния империализъм“ на Хабсбургите заради наследството, което той обединява. И второ, Карл наследява типичния белег на династията, плод на поколения кръвосмешения - огромна долна челюст, издадена като на булдог и изключително грозна.
По различни причини, Карл е отгледан от леля му, Маргарита Австрийска, която остава негов доверен човек за цял живот. Нейният двор привлича хора от цяла Европа с артистичен и изтънчен стил на живот. Малкият Карл поглъща всичко, макар без да дава вид на особено привързан към науките и забавленията. Той е леко бавен в реакциите, среден на ръст, синеок, русоляв и срамежлив. Не е най-добрият боец сред връстниците си, но много обича лова, дори повече от уроците по държавно управление, които получава от най-прочути мислители на епохата като Адриан от Утрехт, бъдещия папа Адриан IV и Еразъм от Ротердам. Когато леля му информира дядо Максимилиан за ловните наклонности на внука му, той мъдро се произнася: „Добре, иначе всички щяха да го помислят за копеле.“
Така или иначе обаче, Карл е умен, освен принципите на политиката, научава и 5 езика - фламандски, френски, испански, немски и италиански. Това му дава възможност за директна комуникация с поданиците и, наред с готовността му постоянно да обикаля владенията си, е важен фактор за доброто му като цяло управление. Особена роля за Карл V имат родните Ниски земи. Оттам са най-добрите му съветници, оттам са и някои чисто човешки склонности като предпочитанието към хубавата храна и бирата пред виното.
Още на 6 бащата на Карл умира и той става херцог на Бургундия, а оттам нататък титлите и наследствата продължават да се сипят, така че на 20 владее почти цяла Европа, без Франция и част от Италия, а на 30 е коронясан за Император. Управлението на Карл V е консервативно, целта му е не да прави реформи, а да задържи владенията си и да гарантира мир в тях.
Първият от големите проблеми на Карл V е вечният недостиг на пари. Много дупки има за запушване в огромната империя, включително свързани с финансиране на по-големи или по-малки войни, а данъците не могат да се покачват неограничено, така че заемите са постоянният вариант. Нещата не се променят от значителния икономически възход на Ниските земи например, нито дори когато Кортес и Писаро завладяват земите на ацтеки и инки с техните несметни съкровища. Карл цял живот остава затънал в дългове. С тях всъщност финансира опитите за справяне с другите си три основни проблема - вечните конфликти с Франция, борбата с протестантизма и войните с Османската империя. Поне една трета от времето си на владетел Карл V прекарва на път. Тежестите на пътуването, съчетани с нервно напрежение, депресии, артрит и подагра, се оказват прекалено голяма тежест за императора. Към това трябва да се прибави и още нещо, за което рядко някой изследовател се сеща - самотата.
Карл се жени сравнително късно - на 26, както за да избере най-добрия възможен политически брак, така и защото иска да си поживее. Но всичко се променя, когато през 1526 среща първата си братовчедка, принцеса Изабела Португалска и се влюбва. Тя също и бракът, който уж трябва да е чисто политически, се превръща в истинско романтично преживяване. Въпреки страстта си към жените, Карл е предан съпруг и няма дори слухове за изневяра по време на брака. Той продължава обаче само 13 години, при смъртта на Изабела, Карл е едва на 39, но никога не се жени повторно и цял живот носи медальон с нейния образ. Но е самотен - и още като навършва 50, мисли да абдикира. Прави го, като прехвърля императорската титла на брат си, Фердинанд, а останалите владения, включително испанската корона, дава на сина си Филип II.
Последните години от живота си Карл V прекарва в манастира Юсте, в провинция Естремадура, място по-скоро курортно, отколкото за пост и молитва. Това обаче не го спасява от болестите и душевните тежести, така че си тръгва си от света едва на 58, като човек, видял и направил много, но не постигнал всичко.
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
"Човекът е цял, когато се посвети на нещо надмогващо го и го усеща по-голямо от себе си"- думите са на режисьора проф. Маргарита Младенова, която е гост на "Срещите" тази събота. На преизвестната у нас и на високите световни театрални сцени режисьорка е и мисълта: "Изкуството трябва да премести акцента от "да имаш" към "да бъдеш". Слушайте. Има..
„ Завръщане към корените“ е темата на кръглата маса , която ще се състои от 18:00 ч. в Народно читалище „Св. Св. Кирил и Методий“ - Раковски. Тя се организира по повод навършване на 350 години от кончината на българските католически архиепископи Петър Богдан и Петър Парчевич, и епископ Филип Станиславов , както и 400 години от основаването..
Мащабна изложба на един от най-големите български живописци – Калина Тасева представя Градска художествена галерия –Пловдив в Зала „2019“. Инициативата се осъществява със съдействието на Васил Илиев от Варна, който е ревностен колекционер на именитата авторка и от 20 години събира нейни кавалетни творби. Колекционерът притежава най-голямата..
Премиера на пиесата „Арт“ от Ясмина Реза представя Драматичен театър Пловдив. Режисьор на спектакъла е Живко Гущеров, сценографията и костюмите са на Мария Колева, а композитор е Явор Карагитлиев. Предизвикващата на пръв поглед смях пиеса поставя под въпрос същността на човешките взаимоотношения между трима приятели, чиято..
Общинският институт "Старинен Пловдив" приключи работата по втория етап на реставрацията на сграфитото "Захари Зограф" на Димитър Киров на ул. "Съборна" 39 в Пловдив. Реставрацията е съобразена с международните професионални стандарти в областта и цели максималното запазване на автентичността и целостта на творбата. Всички дейности са..