Какво, според вас, става между принца-жабок и малката дъщеря на царя? Тя го целува и той става принц ли? Не, тя всъщност се гнуси и го праска с все сила в стената - така принцът се появява. Но не подозирате и друго - доколкото и най-суровите преводи на приказките на Братя Грим следват седмото издание от 1857, а тогава те са вече доста фризирани. Това не са точно страховитите, пълни със секс, насилие и зли персонажи оригинални истории от първите издания - 1812 и 1815. Да, в оригинала принцесата и принцът, вече нежобок, „прекарват много дни заедно в радости и наслади“. Но след доста критики, че текстовете им изобщо не са подходящи за деца, Вилхелм прави промени, като смекчава не само изказа, а и сюжетите. В случая замества насладите с християнски принципи: „И станало така, че със съгласието на баща ѝ, те станали невеста и жених“. Е, няма що, „политическа коректност“ от средата на XIX век, която, както и през 20, съсипва истината и красотата на историята заради глупост и предразсъдъци. Така е с много други истории. Например в по-късните издания липсва Ханс Дъм, който пожелбава една принцеса и само от това тя забременява. А какво да кажем за Рапунцел, която се отдава на любовни наслади с принца, а после наивно пита вещицата - защо напоследък дрехите ми са все по-тесни. Не е само сексът обаче, в оригиналните приказки властва и насилието. В „Младоженецът-разбойник“ бандити влачат девойка в убежището си, карат я да пие вино, докато сърцето ѝ се пръсне, разкъсват дрехите ѝ, тоест, изнасилват я, а после я нарязват на парчета и я слагат в казана да се вари. Накрая ги застига наказанието, но разказът за необоснованото насилие остава да преобладава. А какво да кажем за „обоснованото“ насилие. В познатата версия на „Пепеляшка“, тя, след като се омъжва за принца, вместо да накаже злите си доведени сестри, намира и на тях благородници за съпрузи. В оригинала на Грим обаче, злите сестри сами режат пръстите и петите си, за да набутат краката си в стъклената обувка. Гълъб казва на принца какво става, той вижда кръвта и ги отхвърля. А после заедно с Пепеляшка пък гледат как гълъбът кълве очите на проклетите сестри.
Да, насилието и то над деца, е силно застъпено тук. И не си правете илюзии - в повечето случаи злите мащехи са добавени после, в оригиналите зли са всъщност рождените майки. А децата, които са насилвани, включително сексуално, са наистина малки. Снежанка е на 7, когато я пращат в гората, за да бъде убита, на подобна възраст са Хензел и Гретел, Червената шапчица и много други. Три са причините. Първо, Братя Грим събират приказките, тъй като смятат, че общият език и общият фолклор ще помогнат за обединение на тогавашните около 200 германски държави. И държат на това, въпреки че много от историите не са немски, а идват от Италия, Франция, Скандинавия и Източна Европа, други са свързани с гръцка митология, Библията, ориенталски приказки. Второ, корените на повечето истории са в Средновековието и дори в тъй наречените „тъмни векове“. Тогава гладът, който също е основен герой, насилието и ужасите на живота, не са изключение, а средствата за мъчение и публичните екзекуции са народно забавление. И трето, Братя Грим неслучайно посочват в заглавието на знаменитата си книга, че приказките са „детски и семейни“. Това значи, че те имат дидактичен характер и целта им е да предупредят децата какви злини ще ги постигнат, ако, най-общо казано, не спазват правилата. Особен обществен аспект, свързан с приказките на Грим, е еврейският въпрос. Това произтича главно от факта, че през 20 век нацистите използват техния немски дух като елемент на пропагандата си. Според тях, вълкът в Червената шапчица е лошият евреин, а победата над него е победа на немския народ над еврейството. Пепеляшка пък е чистокръвна арийка и затова - по-висша от сестрите си, които имат смесена кръв. Като цяло обаче, от 210 приказки на Братя Грим, евреите присъстват едва в три. А това показва далеч по-голяма сдържаност на братята по темата, отколкото е характерно за тяхното място и време - Германия от края на 18 и първата половина на 19 век. Въпреки това, за малко след Втората световна война книгите им не се издават. В края на краищата обаче, доброто и истината побеждават, така че днес отново всички могат да се наслаждават на любимите си истории от любимите си Братя Грим, истории и братя, чиито корени докосват дълбокото на европейския гений.
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
Древна кариера за производство на глина от римския период разкриха археолози в обект в близост до детска градина в централната част на Пловдив. Находките правят историческа връзка с проучвания от предходни години в съседни имоти и оформят зоната като производствен център на керамика. Повече за археологическите проучвания разказва археологът София..
В Клуб "Неделя" послучай 50-годишния юбилей на камерния женски хор към АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев"- Пловдив разговаряхме с Елица Йорданова- представител на колектива, която ни разказа как се поддържа жива една музикална традиция и за ежегодните срещи на възпитаничките на маестро Киркор Четинян, хористките, които гордо се наричат "четинянки"...
„Снежната кралица”, „Малката кибритопродавачка”, „Дивите лебеди”, „Грозното патенце”, „Малката русалка”, „Новите дрехи на краля” – дори няма да питам дали познахте за кого ще говорим днес. Сигурен съм, всички знаете писателя Ханс Кристиан Андерсен, нещастният човек от щастливата Дания, който ни остави тези и още много шедьоври от света на приказките...
В предаването за книги на Радио Пловдив на 2 6 . 07. 202 5г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Оноре дьо Балзак. Изоставената жена. 86 стр., ок. 2А, Фама +, 2025. Борис Акунин. Лего. 336 стр., ок.5А, Еднорог, 2025. Уилки Колинс. Жълтата маска. 280 стр., ок. 4А, Плеяда, 2025...
Пловдив за 29-и път е домакин на Международния фолклорен фестивал, чиито участници шестват из Главната улица и изнасят концерти на сцената пред общината и на Античния театър при вход свободен. Тази година в програмата са включени 8 състава от 6 страни – Армения, Италия, Парагвай, Словакия, Украйна и България. По традиция домакини на фестивала..