През летните месеци ви срещаме с различни по занимания, интереси, светоглед, емоции и още куп критерии, личности. С нашите събеседници си говорим за любими неща, за нещата от значение, или онези , които просто ни карат да се усмихваме! Основно в срещите от "Вкусът на лятото" ще бъде споделянето на нашите разходки из предпочитаните от събеседниците ни любими пловдивски места, ще слушаме любима музика и ще се опитваме да бъдем щастливи, в Пловдив!
Днес ви срещаме с йога учителя Лана Петкова, която избира Пловдив за свой дом преди около 30 години. Градът като живо същество опознаваме с всички звуци и цветове, традиции и настояще, от двора на Митрополитския храм "Св. вмчца Марина", разположен в подножието на Античния театър. Изборът на място за срещата ни е специален за Лана.Тя изследва житието на Света Марина и се опитва да го съхрани, като пример за християнската устойчивост в трудното време, в което живеем.
„Света Марина“ е митрополитски катедрален храм на Пловдивската епархия на Българската православна църква. Преданието твърди, че първоначално тази църква била разположена край река Марица, на мястото на Имарет джамия. При издигането на джамията през 1444 година османците разрушили храма, а на християните разрешили да си построят нов, но другаде. Така „Света Марина“ била преиздигната там, където е днес, южно от Трихълмието.
Заличен през 1906 година надпис сочел, че църквата е обновена из основи през 1561 година. По времето на митрополит Неофит Пловдивски (1698 – 1711) сградата изгаря при пожар. Събирането на средства за нова постройка започва през 1721 г. и кара някои бедни пловдивчани да се оплачат на османските власти, че местните чорбаджии Андон Хаджи, Константин Мавродиуглу и Панаяни ги обложили за целта с извънреден данък и затова чорбаджиите са наказани. Храмът е завършен и осветен през 1783 година с ктиторството на преселилия се в Пловдив от Лозенград Иван Коюмджиоглу, чийто гроб стоял в църковния двор до 1852 година.
В днешния си вид „Света Марина“ съществува от 1851 – 1856 г., когато брациговски майстори начело с Никола Томчев (1797 – 1868) я издигат наново, с каменна зидария. Тъй като по това време османските власти вече не ограничават строежа на църковните сгради, новото здание явно надвишава по размер старото и е увенчано с купол. Освещаването е извършено от тогавашния митрополит Хрисант в деня на св. св. Константин и Елена (21 май), 1856 г.
Клуб "Неделя" изцяло бе посветен на 28-то издание на фестивала за българско документално и анимационно кино "Златния ритон". Посрещнахме кинорежисьора Адела Пеева- едно име , което абсолютно и категорично е синоним на кинодокументалистиката в България- носител на десетки международни награди, участник в най - престижните световни фестивали, а от..
По Радио Пловдив представяме една от новите книги на издателство Жанет 45, която излезе през декември. " И леглото ни е зеленина " е дебютен роман на Виолета Радкова . Редактор е Борис Минков, художник - Люба Халева. Виолета Радкова е завършила английска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, с магистратура по британска и американска..
"Когато депутатите прекрачат в театъра на абсурда резултатите са зашеметяващи", казва тази събота Росен Тахов. Гостът ни в "Срещите" е автор на книгата "Големите парламентарни циркове", хроника на скандалите в Народното събрание". Слушайте в събота, малко след 9 часа, любопитно е. Водещ: Людмила Сугарева
Сборната изложба „Дядо Коледа и приятели“ ще бъде традиционно открита в Къщата на мексиканската графика в Стария Град. По традиция събитието обединява желанието на авторите да заразят пловдивчани с цветове и настроение в навечерието на Коледните и Новогодишни празници чрез техните творби, създадени според предпочитанията им – живопис, графика,..
Изложбата „Аcqua alta. История на българските национални участия във Венецианското биенале 1910-2024“ в галерия „Капана“ представя произведения, архиви и документален материал от всички единадесет участия, с които България се е явила в най-стария и най-престижен международен форум на изкуството в света от неговото основаване в края на 19 век..