През летните месеци ви срещаме с различни по занимания, интереси, светоглед, емоции и още куп критерии, личности. С нашите събеседници си говорим за любими неща, за нещата от значение, или онези , които просто ни карат да се усмихваме! Основно в срещите от "Вкусът на лятото" ще бъде споделянето на нашите разходки из предпочитаните от събеседниците ни любими пловдивски места, ще слушаме любима музика и ще се опитваме да бъдем щастливи, в Пловдив!
Днес ви срещаме с йога учителя Лана Петкова, която избира Пловдив за свой дом преди около 30 години. Градът като живо същество опознаваме с всички звуци и цветове, традиции и настояще, от двора на Митрополитския храм "Св. вмчца Марина", разположен в подножието на Античния театър. Изборът на място за срещата ни е специален за Лана.Тя изследва житието на Света Марина и се опитва да го съхрани, като пример за християнската устойчивост в трудното време, в което живеем.
„Света Марина“ е митрополитски катедрален храм на Пловдивската епархия на Българската православна църква. Преданието твърди, че първоначално тази църква била разположена край река Марица, на мястото на Имарет джамия. При издигането на джамията през 1444 година османците разрушили храма, а на християните разрешили да си построят нов, но другаде. Така „Света Марина“ била преиздигната там, където е днес, южно от Трихълмието.
Заличен през 1906 година надпис сочел, че църквата е обновена из основи през 1561 година. По времето на митрополит Неофит Пловдивски (1698 – 1711) сградата изгаря при пожар. Събирането на средства за нова постройка започва през 1721 г. и кара някои бедни пловдивчани да се оплачат на османските власти, че местните чорбаджии Андон Хаджи, Константин Мавродиуглу и Панаяни ги обложили за целта с извънреден данък и затова чорбаджиите са наказани. Храмът е завършен и осветен през 1783 година с ктиторството на преселилия се в Пловдив от Лозенград Иван Коюмджиоглу, чийто гроб стоял в църковния двор до 1852 година.
В днешния си вид „Света Марина“ съществува от 1851 – 1856 г., когато брациговски майстори начело с Никола Томчев (1797 – 1868) я издигат наново, с каменна зидария. Тъй като по това време османските власти вече не ограничават строежа на църковните сгради, новото здание явно надвишава по размер старото и е увенчано с купол. Освещаването е извършено от тогавашния митрополит Хрисант в деня на св. св. Константин и Елена (21 май), 1856 г.
В Бачковския манастир от днес до 30 август ще се проведе ХХ юбилеен иконографски събор и ще бъде открита годишната изложба на Българско иконографско сдружение. В рамките на събора ще бъде представена кратка история на глиптиката и ще се направи демонстрация на древния метод за гравиране на скъпоценни и полускъпоценни камъни. Гостите от Грузия..
За големия български писател и приятел на „Алтер его“ ще говорим тази събота. През 2025 г.. той щеше да навърши 75 години. В „Алтер его“ отбелязахме това през февруари. Сега, в края на август, ще ви припомним за споменатото предаване. Ще разговаряме за Дядото с известния поет, журналист, фотограф и сатирик Владислав Христов. Той..
"Думите са като врабчетата. Когато се приближавам, за да им се любувам или да се снимам с тях, се разбягват и ме гледат недовррчиво. Когато бързам само да напълня хранилката им, се спускат и кацат по раменете ми. Разбират кога искам да нахраня егото си и кога гладните и нуждаещите се". Цитътат е от книгата "Кукумяв" на Николай Илчевски. За..
Продължава OPERA OPEN 2025. Премиерата на рок мюзикъла „Коса“ е тази неделя, на 24 август, на Античния театър. Постановката се осъществява с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Създаден преди повече от половин век, „Коса“ остава символ на антивоенното движение в САЩ и епохата на хипитата. Той е сред най-успешните..
„Карл имаше широко и здраво телосложение, висок ръст…..Главата му беше кръгла, очите – твърде големи и живи, носът му малко по-голям от среден, красива брада, лице привлекателно, приятно и весело. Всичко това съдействаше за увеличаване на неговото обаяние и достойнството на фигурата му…..” Така летописецът Айнхард описва Карл Велики, средновековния..