Тази събота от 17.30 часа, в читалище „Родопска искра 2020“ в село Лилково, е началото на работилничката “Нишка по нишка“. Водещ на събитието е Венцислава Великова, творец и утвърдил се писател. От 2010-та година тя прави изкуство с текстил и конци. В произведенията й намират място керамиката, камъните, дървото, сухите треви, раковините и семената. Венцислава Великова използва вълнени платове, престилки и карета от раклите на баби и прабаби. Създаването на картините съчетава с писането. Тя е автор на поредицата „чоВЕЧНИ разкази“, както и на книгите „Странна сбирка от разкази“, „Невестино село“ и други. Носител е на награда от Община Белослав, „Деятел на културата“ за 2018-та година.
„Картините от плетени нишки е стил, който сама съм измислила. Първо нишките се изплитат на една кука, след това се моделират по определен начин и се лепят върху платно, като така се оформят различни фигури. Когато правя дадена картина, аз я правя според това, което излъчва съответната жена или за когото е предназначена картината, казва Венцислава Великова. Разговарям с човека, гледам негова снимка, иска ми се да чуя гласа му. Питам го за цвета на очите, за външността, която говори за същността на човека и така избирам шевицата, която според мен най-много подхожда за този човек. Съответно, тази картина е създадена за конкретния човек и не може да бъде подарена на друг. Много често, човекът се припознава и в цветовете и във формите на шевицата, които съм избрала. Докато работя картината аз мисля за човека, за когото правя картината и някак той излъчва разказ, който идва към мен. След това се получава така, че когато картината е готова, аз написвам разказа за съответния човек, за съответната жена и го подарявам заедно с картината. В повечето случаи се оказва, че това е история от живота на този човек, че той е имал подобна история, може и да е чувал за нещо подобно.
Първо избирам шевицата, върху която ще работя, нанасям с молив върху платното щрихи на формата, която ще направя. След това избирам конкретните цветове, с които е тази шевица, като се опитвам да не бягам от цветовете. Шевицата, която е направила везбарката с тези цветове, носи конкретна сила и аз не искам да избягам от нея. След това, изплитам нишка, която лепя на платното и така се получава фигура. Така правя картината, от плетени нишки една по една. Всеки може да усвои тази техника, стига да може да плете на една кука. Но, ако и това не може, ще го науча. Затова съм там и показвам“, допълва с усмивка Венцислава Великова.
Работилничката е с вход свободен, подходяща за деца и възрастни.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”, по програма “Подкрепа за частни организации в областта на любителското изкуство`21", "Завещано от дядо, наречено от баба".
Чуйте още от Венцислава Великова, гост в предаването „Вход свободен“.
Участниците в 29-я Международен фолклорен фестивал обмениха опит в традиционната среща при кмета Костадин Димитров. С изрисувана гилза от военните действия в Украйна съставът от там направи препратка към ролята на културата в тежки времена. Гилзата е паднала в родния град на танцовата група и е гравирана с традиционни фолклорни мотиви от местен..
Пиесата „Разстоянието“ от Тиаго Родригес откри фестивала в Авиньон на 7 юли 2025 г. Този спектъкъл, с копродуцентството на Драматичен Театър Пловдив, ще се играе и на "Сцена на кръстопът" на 17 и 18 септември. Гост в Авиньон бе директорът на театъра Сузана Арутунян - Василевска, която разказа за представлението във Франция и фестивалната..
Древна кариера за производство на глина от римския период разкриха археолози в обект в близост до детска градина в централната част на Пловдив. Находките правят историческа връзка с проучвания от предходни години в съседни имоти и оформят зоната като производствен център на керамика. Повече за археологическите проучвания разказва археологът София..
В Клуб "Неделя" послучай 50-годишния юбилей на камерния женски хор към АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев"- Пловдив разговаряхме с Елица Йорданова- представител на колектива, която ни разказа как се поддържа жива една музикална традиция и за ежегодните срещи на възпитаничките на маестро Киркор Четинян, хористките, които гордо се наричат "четинянки"...
„Снежната кралица”, „Малката кибритопродавачка”, „Дивите лебеди”, „Грозното патенце”, „Малката русалка”, „Новите дрехи на краля” – дори няма да питам дали познахте за кого ще говорим днес. Сигурен съм, всички знаете писателя Ханс Кристиан Андерсен, нещастният човек от щастливата Дания, който ни остави тези и още много шедьоври от света на приказките...