Когато през 2020 г. едва 3% от журналистите са казали, че свободата на словото в България може да бъде оценена като "много добра", то през 2022 г. те са 3,24% и доста по-сериозен ръст - като "добра" през 2020 - 5,9 на 16,2 през 2022. Сега цели 44% я оценяват като "средна", в сравнение с 2020, когато те са били 32%. И като "лоша" и "много лоша" процентите остават високи и те са съответно - 21% и 13,7% - през настоящата година и 37,6% и 21,3% през 2020 г." Това уточни Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти след проучването "Медии под обстрел" за отпечатъка на войната и пандемията от коронавирус върху медийната среда в България, осъществено през май.
По думите му, нещата все още остават тревожни и причини за усещането сред журналистите, че медийната среда у нас не е добра, са сливането на икономически и политически интереси при управлението на медиите. Това са заявили 81,9% от запитаните.
На второ място със 68% са посочени проблеми като недостатъчна образователна и практическа подготовка на самите журналисти. Следват проблеми като концентрация на медийната собственост и разпространението, непрозрачната собственост, неефективната саморегулация в сектора, липса на синдикална защита на журналистите, ниво на заплащане, особено на регионалната журналистика, която е на път да изчезне.
Войната в Украйна пък спомага за разпространението на дезинформацията, тъй като журналистите нямат ресурс да проверяват всяка информация свързана с войната и да я оборват, ако тя не е вярна. Журналистите са свръхнатоварени и трудно могат да отделят време и за самообучение и подготовка.
Наблюденията на Асоциацията сочат, че сред основните предизвикателства пред медиите са дезинформационните атаки, които се водят от много добре обучени групи. На това медиите е трудно да се противопоставят поотделно, особено ако те са малки и с ограничени ресурси.
"Най-важното за свободната и независима журналистика е да се осигури бизнес модел за финансиране. Защото журналистиката, която служи на различни олигарси, винаги намира начини да се финансира. Другата журналистика е много трудно да бъде устойчива и да се държи над повърхността".
Интервюто - звуковия файл:
Евтим Костадинов е дългогодишен председател на Комисията по досиетата, чийто състав бе сменен вчера с решение на Народното събрание. Новият председател е настоящият директор на ДАНС – Пламен Тончев. Според Костадинов е много важно новите членове на комисията да изпълняват закона, както са правили той и колегите му. „Ако Тончев успее да се..
Комисията за защита на потребителите и Комисията за защита на конкуренцията обявиха, че започват съвместни проверки, за да се предотврати спекулативно поскъпване на цените на стоки и услуги при приемането на общата европейска валута. Реакцията на двете институции идва след критиките, че недостатъчната обществена подкрепа за еврото е основно..
Смолянският квартал "Устово" е наситен с конфликтни и опасни места по улиците за пешеходци и шофьори. За това предупредиха местните власти хората от инициативен комитет на жители от квартала. Това стана на среща с представители на държавни и общински институции в дискусия за наложителни спешни транспортни мерки. Усложнената пътна..
Пейо, който в рамките на 14 дни, направи два опита да сложи край на живота си - не иска да се самоубие. Това е човек, който има проблем и търси помощ, начин да бъде решен. Затова и опитите му са публични. Това коментира психологът Стоичко Миличин след вчерашния втори опит Пейо да скочи този път от скалите на Бунарджика. Според него..
В последния четвъртък на май обобщаваме политическите акценти, от сезирането на КС от президента до инсценираните процеси в ДПС, и последващо ли е заличаването на автентичната партия на Доган. Събеседник по темата "Точно днес" е политологът Георги Киряков . Политологът отбеляза в началото на разговора, че процесите вървят към учредяването на нова..