Когато през 2020 г. едва 3% от журналистите са казали, че свободата на словото в България може да бъде оценена като "много добра", то през 2022 г. те са 3,24% и доста по-сериозен ръст - като "добра" през 2020 - 5,9 на 16,2 през 2022. Сега цели 44% я оценяват като "средна", в сравнение с 2020, когато те са били 32%. И като "лоша" и "много лоша" процентите остават високи и те са съответно - 21% и 13,7% - през настоящата година и 37,6% и 21,3% през 2020 г." Това уточни Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти след проучването "Медии под обстрел" за отпечатъка на войната и пандемията от коронавирус върху медийната среда в България, осъществено през май.
По думите му, нещата все още остават тревожни и причини за усещането сред журналистите, че медийната среда у нас не е добра, са сливането на икономически и политически интереси при управлението на медиите. Това са заявили 81,9% от запитаните.
На второ място със 68% са посочени проблеми като недостатъчна образователна и практическа подготовка на самите журналисти. Следват проблеми като концентрация на медийната собственост и разпространението, непрозрачната собственост, неефективната саморегулация в сектора, липса на синдикална защита на журналистите, ниво на заплащане, особено на регионалната журналистика, която е на път да изчезне.
Войната в Украйна пък спомага за разпространението на дезинформацията, тъй като журналистите нямат ресурс да проверяват всяка информация свързана с войната и да я оборват, ако тя не е вярна. Журналистите са свръхнатоварени и трудно могат да отделят време и за самообучение и подготовка.
Наблюденията на Асоциацията сочат, че сред основните предизвикателства пред медиите са дезинформационните атаки, които се водят от много добре обучени групи. На това медиите е трудно да се противопоставят поотделно, особено ако те са малки и с ограничени ресурси.
"Най-важното за свободната и независима журналистика е да се осигури бизнес модел за финансиране. Защото журналистиката, която служи на различни олигарси, винаги намира начини да се финансира. Другата журналистика е много трудно да бъде устойчива и да се държи над повърхността".
Интервюто - звуковия файл:
В програма "Точно днес" разговор с Георги Мараджиев , лидер на ГЕРБ в област Пловдив. По заръка на Бойко Борисов - той с депутатите от областта заедно провеждат срещи с членовете на партията, какво е констатирано и какво се очаква като заключение. Мараджиев акцентира, че първите срещи тази седмица са преминали успешно, но подобни разговори се..
След загубата на изборите в Пазарджик от ГЕРБ заговориха за преформатиране на централната власт. Какво се очаква от водещите партии, ще се стигне ли до нова спирала от вотове, питаме политолога доц. д-р Даниела Пастармаджиева , преподавател в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Какво е новото днес? Много нови са резултатите на..
На тържествена церемония, проведена броени дни преди Деня на българския лекар, Районната лекарска колегия на Българския лекарски съюз – Пловдив връчи престижните годишни отличия за 2025 година. Голямата награда „Лекар на годината 2025“ за област Пловдив бе присъдена на доц. д-р Елеан Зънзов – ръководител на Клиниката по..
"Бъдещето на правителството е тясно обвързано с развитието на отношенията между Бойко Борисов и Делян Пеевски, както и с потенциалната роля на президента Румен Радев като алтернативен политически фактор", смята журналистката Ружа Райчева. Борисов: Няма да счупим коалицията, но и няма да стоим тук по този начин По повод вчерашния гневен монолог..
Националният университетски център за геопространствени изследвания и технологии организира научен семинар с резултатите от извършените изследвания в периода 2022-2025 г., свързани с екстремните наводнения в Карловско и по Южното Черноморие. Пред Радио Пловдив доц. Стелиян Димитров коментира, ча за припордните предизивикателства, свързани и с..
Предимно облачно
Значителна облачност с дъжд
Облачно
Облачно