По българските земи е имало шамани. Възродената от проф. Николай Овчаров хипотеза вече е призната от световната наука. Тя е защитавана през годините от неговия баща проф. Димитър Овчаров, от академик Веселин Бешевлиев, от Живко Аладжов и други учени. Тази теория за тюркския произход и за шаманизма в частност, беше завоалирана през последните години, разказа проф. Овчаров. Докладът му обаче "Ранният български шаманизъм" бе представен наскоро на 5-ия конгрес по степна археология на Евразия в Казахстан и беше приет с изключителен успех.
Според привържениците на тезата има рисунки от старите български столици - Плиска и Велики Преслав от края на 9-ти и началото на 10-ти век, които беспорно доказват тезата за шаманизма. Особено едно от изображенията е на танцуващ шаман с животинска маска, с рога, с характерното за шаманите дейре, каза ученият.
"Преди години беше безспорно, че изображението е на шаман, но през последните десетилетия се появиха отрицатели. Истината е, че тезата за шаманизма бе отричана през последните 30 години. Така стигаме до въпроса каква религия са изповядвали прабългарите. Дали това са тюрските култове, иранските или зороастризма или митраизма – ето това са нещата, които бунят ума на учените. През последните години преобладава иранската теория, но се оказва, че тюрките далеч не са забравени", каза професорът.
Според него прабългарите в своя дълъг път от Централна Азия до Европа в продължение на 4-5 столетия са минали през различни страни, като са възприели части от културата и религията на народите, с които са общували, включително и иранската култура. Мадарският конник е доказано, че е с персийско влияние. Религията на прабългарите
е синкретична – тюрски, ирански заемки, а по- късно и християнски. Това обединение на различни култуве при прабългарите е в основата на шаманизма, обясни Овчаров.
В същото време той е категоричен, че трябва да се разграничи почитането на бога Тангра от шаманизма, защото Тангра е тюркско божество.
Две пловдивски културни институции получиха отличия в Националната кампания "Чудесата на България", посветена на опазването и популяризирането на културно-историческото наследство на страната. Регионалният природонаучен музей бе удостоен с награда в категорията "Памет" (за музеи), а Епископската базилика на Филипопол получи награда в категорията..
На 4 ноември в залата на Младежки дом – Пазарджик, ще бъде дадено началото на първото издание на фестивала „Синестезия“ – музикален кинофестивал, който съчетава живи концерти, музикални филми — документални и игрални, както и творчески ателиета. Откриващото събитие е със специалния концерт Acoustic QUEEN Project на „Фондацията“,..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 01.11.2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Николай Лилиев. Ридаят скръбни ветрове. Избрани произведения. 224 стр., 4А, Български писател, 2025. Витолд Гомбрович. Космос. 208 стр., ок. 4А, Нике, 2025. Чо Намджу. Ким Джийон, родена..
Известната телевизионна журналистка Радина Червенова идва в Пловдив, за да представи дебютния си роман "Преди ме е нямало“ (изд. "Колибри“). Премиерата на романа е на 1 ноември 2025 г. (събота) от 16:00 ч. в Епископската базилика на Филипопол и е с вход свободен до заемане на местата. Модератор на събитието е Десислава Желева от екипа на..
Eдин от най-нежните и ярки гласове на съвременната нидерландска литература – Яп Робен – пристига в Пловдив тази вечер. Издателство ICU Publishing и литературният фестивал „Пловдив чете“ организират премиера на новия му роман „ Контури на един живот “ в Bee Bop Café, ул. „Гладстон“ 1. Яп Робен ще участва в разговор с писателката..