Великите европейци - Ягелонската династия, I-ва част

От западната страна на тази условна граница най-голяма сила е кралство Полша, макар като територия тя да е по-малка от днешната. От източната страна на границата пък е Великото херцогство Литва. Географски огледално на Полша и далеч по-голямо от днешна Литва, то включва и цяла Рутения, бившата Киевска Рус, сега - Беларус, Украйна и част от Русия. Между двете страни има конфликти, но и известна близост, която расте с нарастване на външните предизвикателства. 

И през 1385 между католическа Полша и езическа Литва се ражда съюз - странен, но закономерен, труден, но и доста успешен. И, както обикновено, всичко започва със сватба на принцеса и принц. В случая - кралица Ядвига от Полша се омъжва за Йогайло, Велик херцог на Литва. Всичко изглежда просто, но изобщо не е. Династията на Пиастите управлява Полша 400 години - от 972 до 1370. Последният техен крал е Казимир III Велики. Той няма синове и, когато умира, тронът взима племенникът му, унгарският крал Луи I. Той има сериозни планове да се разгърне династично и успява, след дълги перипетии, да сложи на полския престол третата си дъщеря, Ядвига. Когато през 1384 принцеса Ядвига е коронясана за крал на Полша. 

Да, крал, а не кралица - така се заобикаля закона, според който жена не може да управлява. 11-годишната Ядвига е влюбена в австрийския принц Фридрих, с когото е обвързана още на 6. Но плановете се сменят - полският нобилитет намира за по-изгодно да се сключи съюз с Литва чрез брак с младия Велик херцог Йогайла. Разярена, Ядвига опитва да разбие с брадва вратата на краковския замък и да отиде при любимия. Едва я удържат, а после епископът на Краков дълго я убеждава във величието на предстоящата мисия - сватба с литовския херцог ще доведе не само до неговото покръстване, но и до покръстването на цяла Литва, последната езическа държава в Европа. Ядвига е начетено и умно момиче, тя говори 4 езика и като крал строи не само църкви, но болници и училища, а последната ѝ воля е да се продадат нейните бижута, а с парите да се разшири университета в Краков. Така че тя разбира залога и се съгласява. Принцът и принцесата се приближават стремглаво един към друг. 

Покръстването е най-важното условие, което полските благородници поставят, за да има сватба и съюз с Литва. Въпреки опасенията на литовците, че така Полша опитва мирно да присъедини литовските земи, Йогайла се съгласява и подписва договора от Крево. Ядвига остава крал на Полша, Йогайла е неин съуправляващ, но с условие, че наследява полския трон, ако с жена му нещо стане. Така Полша и Литва, макар да не създават изцяло обща държава, правят сериозни стъпки към това. Унифицират се не само религиозните им системи, но и ред закони, специално онези, които уреждат отношенията между краля и благородниците, очертават се принципите и формите на сътрудничество и взаимопомощ, например по време на война или в икономическата сфера. 

Едно от най-големите външни предизвикателства пред уникалния за Европа политически съюз, са тевтонските рицари, които управляват Прусия. Другата опасност е от монголската орда и кримските татари, изгряващата Османска империя, както и апетитите на московското херцогство. През 1386 Йогайла е покръстен в Краков под името Владислав II Ягело. Той спешно строи катедрала във Вилнюс и покръства цяла Литва, с изключение на православните и евреите, които са предимно в Рутения. 

Владислав Ягело поставя основите на полско-литовската държава, която е най-голямата в Европа. Той слага начало и на една от най-влиятелните и успешни династии, които управляват на границата между Средновековна и Ренесансова Европа - Ягелоните. През 1399 крал Ядвига умира, а Ягело, междувременно придобил влияние, наследява трона и се жени за Ана, дъщерята на Казимир III Велики, последния крал от династията на Пиастите. Следва период на стабилизация и реформи, няколко войни срещу остатъците от монголската „Златна орда“ на юг, но през 1410 се стига вече и до открит сблъсък с рицарите от Тевтонския орден - прочутата битка при Грюневалд. Тя се смята за най-голямата в Средновековна Европа, в нея участват общо около 80 хиляди души, горе-долу по равно от двете страни. Повечето от тях са пехота или лека кавалерия, тежките рицари са малко, но от 250 тевтонски рицари в битката загиват 203, докато поляците губят едва 12 от най-добрите си войни. Битката дава голяма глътка въздух за полско-литовската държава - но все пак столицата на ордена - Мариенбор, не е превзета и Грюневалд не слага точка на конфликтите, които продължават още години. Чак през 1466 Полша получава достъп до Балтийско море. 

Междувременно обаче, основателят на Ягелонската династия, залага и голям проблем, който след около 200 години води до изчезването ѝ - Ягелоните трудно създават законни мъжки наследници. Владислав има дъщеря и с Ядвига, и с Ана, но всички умират. После той се жени за литовската благородничка София Олшанска и се раждат двама сина, но има слухове, че те не са негови. Владислав също има съмнения и е настроен срещу жена си, но всичко се нормализира, след като назначената комисия от благородници провежда задълбочено разследване и напълно оправдава София. 

Така че големият син на Владислав II, ще го наследи като Владислав III Ягело, познатият в България Владислав Варненчик. Малкият пък като Казимир IV ще наследи брат си след неговата смърт в битката срещу турците край Варна.  Но и това наследяване не минава без проблеми. Тъй като в Полша кралят е избираем, още през 1427 част от шляхтата опитва да предотврати избора на кралските синове, с аргумента, че те нямат вече никаква кръвна връзка с Полша. Владислав II преодолява тази съпротива с цената на още някои отстъпки и допълнителни привилегии за благородниците. При едно пътуване през 1434 обаче той настива тежко и умира. Тялото му почива под прекрасен мраморен саркофаг в Краков, а духът му столетия наред вдъхновява Полша чрез звука на катедралните камбани.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук: