Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Примерът на будителите лекува и вдъхновява обществото

През 1922 година с прокламация на министъра на просвещението Стоян Омарчевски е учреден Деня на народните будители и това става в много тежък за обществото момент. 

След първата световна война и последвалата национална катастрофа то е „ако не смъртоносно, то поне много тежко ранено“, припомня докторът на историческите науки Видин Сукарев. Като аналогия с  днешното време - едва отшумяла е и пандемията от Испанския грип, отнела хиляди животи.

Тогава символът на будителите помага на обществото да успее да се съвземе и да заздрави раните и точно, както през Възраждането да намери в миналото източник на вдъхновение.

Стоян Сукарев припомни, че преди 100 години денят е замислен в пряка връзка с първия български народен светец Иван Рилски, чиято памет църквата отбелязва на 19 октомври.  При смяната на календара през 1916 година държавата го измества с 13 дни и така светското честване е на 1 ноември.

По думите на историка прекъсването на традицията на Деня на народните будители след 1945 до 1992 е свързано с официалната доктрина за интернационализъм на комунистическата държава, която  неглижира националните каузи. Тогава държавата не е господар на националната си политика, казва Сукарев.

Що се отнася до версията, че още преди официализирането си през 1922 година, Денят на народните будители има предвестник през 1909 година в Пловдив, историкът подчерта, че спорадични данни за това има, но те не са специално проучени.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

"Буквите, които ни правят народ"

През 2025 година България отбелязва 1170 години от създаването на кирилицата. През изминалото хилядолетие кирилицата е претърпяла дълбоки трансформации — от ръкописните букви на монасите до дигиталните шрифтове на съвременността, тя е отразявала както културните, така и технологичните промени на българската  действителност.  Докато азбуката и..

публикувано на 24.05.25 в 15:58

Проф. Ивайло Старибратов в "Добро утро, ден!"

Проф. Ивайло Старибратов – математик. Това, както сам казва в „Добро утро, ден!“, го определя най- точно и най- пълно.  С дълга кариера на учител, директор на Математичаската гимназия и университетски преподавател.  Пловдивчанин, който може да разкаже историята на рода си 200 години назад. Активен като гражданин, заради което направи и кратко..

обновено на 23.05.25 в 16:54

Балната дреха трябва да отговаря на характера

Балната дреха трябва да отговаря на характера на абитуриента, да подчертае личността му. Това каза дизайнерът Иван Донев. Той добави още, че тенденции в официалните дрехи няма. Важно е да се подчертаят предимствата на фигурата. „Все повече младежи избират да не бъдат облечени във вечерни дрехи, а да посветят средствата за..

публикувано на 23.05.25 в 16:31

Технически срив на изпита по ИТ, матурата по английски не затрудни зрелостниците

Само една изпитна работа в Пловдив и областта е анулирана , защото ученичка е използвала плеър, за да преписва от него. Не са явили само 28 зрелостници на втората матура. Иванка Киркова, началник на РУО-Пловдив съобщи, че изпитът по Информационни технологии е бил затруднен, поради технически сривове . На този изпит няма да останат..

обновено на 23.05.25 в 16:09
проф. Христо Матанов

България не би оцеляла без православното християнство

"Приемането на християнството от българския княз Борис Първи е цивилизационен избор", посочи проф Христо Матанов, историк, медиавист и византолог. През тази година се честват 1160 години от покръстването на българите. "Той приема една религия, която е нова и отхвърля езичеството на славяни и прабългари. Не е лесно да се направи такъв избор...

публикувано на 23.05.25 в 15:56