Според него въпросът за въглищните централи е стратегически за България и е свързан с националния интерес и икономическата ни сигурност. "Това не е и не трябва да бъде политически въпрос", категоричен е доц. Митев.
Той подчерта, че технически не вижда възможност въглищните централи у нас да бъдат закрити. Иван Митев смята, че трябва да се концентрираме върху преговорната рамка с ЕС. "Само като видим енергийния микс от вчера и днес, чисто математически е ясна високата ни зависимост от въглищата. Тя е от 40 до 60 %. Развитието на европейската индустрията се основава единствено и само на въглищата като суровини. Без тях е невъзможно и ние да развиваме икономиката си", заяви той..
Доц. Митев увери, че Зелената сделка на Европа не предвижда директно закриване на въглищните ни централи и трябва да подкрепим университетите си, за да се инвестира в повече иновации, които да направят въглищните централи по- екологични. "Комплексът има нужда от модернизация и иновации, а не от закриване. Например – хранилища за улавяне и изв.ичане на суровини, можем да прерdботваме газовете и да развиваме технологии, които да изгарят директно въглищата".
Затова, според Иван Митев, са нужни инвестициите. Той добави, че според прогнозните стойности, направени от учените, сумите за тези инвестиции не са непостижими и толкова фрапантно високи.
В заключение доц Митев заяви, че животът на въглищните централи може и трябва да бъде удължен с нови технологии и алтернативни мощности.
"Ако тези централи бъдат закрити, няма от какво да бъдат заместени, защото те са близо 80 % от енергийния микс и няма как да ги прескочим от днес за утре. В момента нямаме обезпечаване с други алтернативни мощности, за да съществува нормално индустрията ни. Всяка компания инвестира в зелени мощности, но те не са основни, а допълващи", поясни Иван Митев. Той беше категоричен, че не е възможно да се лишим изцяло от въглищните централи и да ги заменим напълно с алтернативни мощности, защото системата ще се дисбалансира и няма да може да функционира.
Обикновено се изтъква как преди 140 г. целият народ, всички политици и политически сили са били безусловно за Съединението от 6 септември 1885 г., как са загърбили всички разногласия помежду си. В новата книга на Стефан Дечев „ Съединението срещу Задкулисието. Политика и памет (1885-1998) “ обаче се припомнят много забравени факти за голямото..
В програма "Точно днес" и " Заедно в час " говорим за измененията на НВО след 7 и 10 клас. Въвеждането на интегрирания изпит коментираме с експерта в организацията с нестопанска цел Люба Йорданова . От новата учебна година изпитите по математика от Националното външно оценяване след 7. и 10. клас ще включват интегрални задачи. За решаването на този..
В Деня, в който отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, гостува писателят и журналист Николай Илчевски. На въпроса защо е важно да помним и почитаме 6 септември като бележита дата в календара, той отговори: „Датата е свързана с безпрецедентно събитие в нашата и в световната история...
Невен Иванов е учител по история и създател на образователната платформа ОкейИстория. Гордее се с тази кауза, посветена на най-милите съкровища на майка България - нейната история и нейните деца. Поставя си за цел да достигне до колкото може повече български деца, както у нас така и в чужбина. И постига тази цел, благодарение на майсторските..
Съединението на България е било икономически изгодно и за Източна Румелия, и за Княжество България. Причината е, че Източна Румелия е била по-стабилна икономически, с по-добра инфраструктура, развито образование и култура, но Княжество България е било аграрно и парично независимо, имало е собствена банкова система. Това коментира проф...
Разкъсана облачност
Предимно облачно