Година за много работа на археолози, историци и рестравратори. Именно за реставраторската професия и предизвrкателствата и дори куриозите в нея разказваме с Никола Стоянов, през чиито ръце няколко десетилетия "минава камъка на древността".
Завършил е скулптура във Великотърновския университет, но цялата му кариера е свързанат с рестарврацията на десетки обекти, сред които Римския стадион и Античния театър, а в последните години античният форум на Филипопол, който нарича археологически парк на града. По негови реставрационни проекти оживяват много частни сгради, има и награда за работата по експозиционното пространство на историческия музей в Стара Загора.
Това, което удивлява е не само майсторството на античните строители, но и естетиката, която те търсят и в най- малкия предмет. Вкус и красота, като в един кладенец, открит на Форум - Запад, чиято горна част се намира строшена на дъното, а сглобена показва прекрасна релефна композиция с бог Дионис, вече експонирана в Археологическия музей.
Сравнението с вкуса на нашето време е разочароващо, казва за работата си по някои проекти реставраторът Никола Стоянов и разказва поучителна случка със скандална завръзка от преди 2 години и развръзка само с морална утеха от миналия декември. Частен инвеститор, купил къща с ценна градска архитектура, първо я събаря, а после не харесва възстановените орнаменти, което е било и изришно изистване на НИНКН. Съответно и не плаща на реставраторския екип. Две годин по- късно ппроектът и озъплнението са с награда от конкурса Сграда на годината.
Към въпроса "Как е възможно?" с три удивителни добавяме и нелепата идея за покриването на Католическата църква с фибран за изолация. За да я видим днес, каквато беше, заслугатата е на Никола Стоянов. В хода на реставрацията той попада и на изгбуен във времето елемент, който вече е на фасадата на катедралата.
Никола Стоянов е е проектант на консервационно- рестраврационните дейности на Източната порта и Небет тепе. С работата на терен по тях свърза в очакването си за новата година. По думите му предизвикателството на Небет тепе е, да се възстановят провидно еднаквите зидове, които обаче изискват различна метотодология, защото са от различни епохи, с различни спойки и градеж. А на Източната порта има толкова много запазени елементи, че предстои възстаноняване на голяма част от пищността на колонадата.
Заедно с вълнението за работата по новите обекти върви и тревогата, че няма последователи в занаята, казва още художникът - реставратор. Младите възстаноявяват най- вече картини и икони, но не и камък, а археологичеки обекти се откриват непрекъснато и очакват специалистите, които да ги съхранят за следващите поколения.
С участието на световната звезда ЗАЗ и естрадната ни прима Лили Иванова продължава днес фестивалът „Франкофоли“. Много музика, танци и летни емоции очакват пловдивчани на Гребната база на форума, който ще продължи и утре. Днешната вечер ще започне с RILA - българо-французойка, израснала в сърцето на българските планини. Със своя поп..
В Пловдив стартира второто издание на спортно-културния маратон „Тепе Джамборе 2025“. Проявата съчетава спорт и културни събития на Бунарджика. Всеки участник може по желание да се спре, за да се включи в хоро, да потанцува, да се наслади на концерт, да участва в театрална игра или да разгледа временните арт инсталации, разположени по..
Виртуози на салсата, носители на награди Grammy и наследници на Buena Vista Social Club – „THE SONS OF BUENA VISTA“ ще изнесат тази вечер концерт на Античния театър в Пловдив. „Синовете на Буена Виста“ е наследството на паметната група, предадено на по-младото поколение от починали легенди като Ибрахим Ферер, Компай Сегундо и Рубен..
„Хитър Петър“ по драматизация и режисура на Веселин Бойдев e най-новото заглавие в репертоара на Държавен куклен театър – Пловдив. Премиерата е тази вечер от 19 часа. Според директра на театъра Петър Влайков, пиесата прави любопитен анализ на българската народопсихология и поставя въпроси актуални и до днес - кой е нашият национален герой,..
В далечната 1932 г Айнщаин в писмо пита Фройд защо човечеството не може да се избави от обречеността на войните. Фройд се учудил защо ученият толкова много се възмущава от войната и отговаря: "Та, тя войната,изглежда природно заложена, добре обоснована идеологически, на практика почти неизбежна." Той обаче завършва писмото си така: "всичко, което..