Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Великите европейци - Демостен

Демостен, син на Демостен. Преди 24 века някои съвременници го смятат за подъл и жалък тип, неморален и корумпиран, макар с известен ораторски талант. Други обаче го намират за най-великия оратор. И не само в Атина, в Рим, където риториката цъфти, Лонгин го нарича „пламтяща мълния“, а Цецилий го смята за „възвишен“. Според Квинтилиан, той е „стандарт за ораторство“, а най-големият му фен, Цицерон, казва: „Той стои сам сред всички оратори“. 


През Средновековието и Ренесанса Демостен е източник на мъдрост и стил. В модерните времена името му се свързва с американската конституция, Френската революция, Ницше, дори Чърчил. След такива оценки, чак да не повярваш, че има хора, които се разсейват, щом Демостен заговори. Но има – и той връща публиката в час с историята за сянката на магарето. Един човек наема магаре, за да отиде някъде. По обед се крие в сянката му, но магаретарят спори, че му е платено само за магарето, не за сянката. Стига се до съд, а той…..Е, слушате за магарето, а не за съдбата на Атина - укорява Демостен разсеяните, приковава вниманието им и вече спокойно развива речта си. 

Демостен е роден през 384 г. пр.н.е. край Атина. Баща му има две работилници - за оръжия и мебели, а майка му, казват, е варварка, от скитите. Казва го Есхин, големият политически и професионален противник на Демостен, така че всички са скептични. Когато е на 7, баща му умира, а наследството - 15 таланта, 11 милиони долара, е профукано от настойници. Демостен от малък е болнав и крехък, заеква, гласът му е слаб и не се вписва никъде. Образованието му е половинчато – не е годен за гимнастика, а настойниците често не плащат на учителите. Той иска да стане оратор, да осъди опекуните и да си върне парите. Атина е люлката на ораторското изкуство, речи се произнасят навсякъде, но най-важните са в съда и в политиката. В съда всеки е длъжен да пледира лично и без да чете. Който не може, наема логограф, той комбинира писменото слово със знание на законите, а и с психология. Логографът пише речта, хората я учат наизуст и често делата се печелят не с истина или справедливост, а добра реч и театрални умения. Още като момче Демостен се вмъква в съда и слуша някакъв прочут оратор. Захласнат е от силата и ефекта на словото му, вече знае какво да прави, остава само да преодолее себе си.


Демостен учи при Исей и възприема простотата на стила, стриктната логика и маниера да задава риторични въпроси. Но сигурно се питате – как велик оратор може да заеква, да няма силен глас, да е хаотичен в жестовете. Не може, гласи отговорът и Демостен го знае - най-малкото, защото се проваля в първите опити пред публика. Изгонен е с освирквания, но се захваща да промени нещата. Плутарх описва тежкия му път. Той се упражнява да говори с камъчета в устата, така преодолява заекването. Държи речи на морския бряг, където, заради шума на вълните, засилва гласа си. Друга техника за това е да изкачва хълмове, докато рецитира „Илиада“ силно. Тикът в рамото, което подскача нагоре, Демостен лекува с остър меч. 


Когато се упражнява пред огледалото, закача над рамото си меч и се порязва, когато не овладее тика. А за да стои в къщи и да учи, той си обръсва половината глава. Когато не тренира тези неща, учи се да пише – от речи на други оратори или от „История“ на Тукидид, която преписва 8 пъти и знае наизуст. На 20 Демостен става гражданин на Атина и вече може да пледира в съда. След дълга процедура срещу настойниците, печели делото и си връща около 10 таланта. После Демостен работи 10 години като логограф по частни дела и натрупва огромен опит. Законите тогава са разтегливо понятие, вниманието е повече към естественото право, а убежденията на заседателите се променят с логика или емоция. А и говорим за нещо като психология на тълпата - заседателите най-често са между 200 и 500 души и как, ако не с магическо слово, мисъл, чувство и жест, ще ги накараш да те подкрепят. След 30, Демостен е богат човек и обществена фигура. Става триарх, грижи се за една бойна трирема от флота и плаща за нея от джоба си. Като хорегос пък плаща издръжка на театрален хор. 


Той се жени, има дъщеря, която умира рано, и преживява безнаказано обвинения, най-вече за хомосексуализъм и корупция. Въпреки тях, Демостен е на друго ниво и влиза в политиката. Първата му политическа реч, „За флотата“, е от 354 г. пр.н.е. и предлага реформа във финансирането на морските сили. Голямата слава на оратор и политик той печели през 351 г. пр.н.е., когато започва дългогодишната му, твърда и последователна борба за запазване на независимостта и демокрацията в Атина, а и за обединение на елинските градове срещу експанзията на заплахата от Север – Филип II Мъакедонски. Оттук и названието „филипика“ за реч, в която оратор е срещу силен политически противник. Демостен държи 7-те си най-известни речи – 4 филипики и 3 „олинтии“, в които разяснява опасността от македонците, съветва как да се избегне тя, настоява за сключване на военни и политически съюзи. 


Той успява да организира военен съюз срещу Филип и дори сам участва като хоплит в катастрофалната за елините битка при Херонея. Да, Есхин и по този повод пуска слухове - че Демостен бяга от бойното поле и че е против Филип , защото е подкупен от Дарий. През 336  Александър, известен като Велики, наследява баща си, а Демостен се сблъсква и с него. Предизвиква въстание, в което Тива е срутена, а Александър иска Демостен да му бъде предаден. Но той обаче е толкова популярен, че делегация от негови противници се застъпва и Александър го оставя свободен. Позицията на Демостен обаче е все по-опасна за Атина и при поредното обвинение в корупция, той е съден и осъден на глоба 50 таланта. Демостен няма толкова пари и бяга, а след смъртта на Александър се връща, посрещнат с големи овации. Обвиненията и присъдите са забравени, а Демостен пак зове против  македонците. 


Наследникът на Александър праща хора да го заловят, Демостен бяга на остров Порос, но преследвачите го намират там в храма. Той изпива приготвената за целта отрова, скрита вероятно в пръстена му и се обръща към водача на преследвачите: „Сега вече може да изхвърлите тялото ми непогребано. Но, о милостив Нептуне, докато съм жив, аз ставам и напускам това свещено място“. Не го оставят непогребан, а атиняните по-късно издигат скулптура на своя велик оратор Демостен, в която и днес живее духът му.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Огнян Тодоров е новият председател на "Български музеи"

В Регионален исторически музей - Пловдив се проведе общото събрание на Сдружение „Български музеи” .  За председател на сдружението бе избран д-р Огнян Тодоров , директор на Регионалния природонаучен музей в Пловдив. Негов заместник ще бъде Стоян Иванов , директор на Регионалния исторически музей - Пловдив. Мандатът на управителния съвет е три..

публикувано на 29.11.24 в 17:02

Двуезична хайку антология с представяне в Лондон

Сборникът "Shining Wind/Сияен вятър" е издание на Британското хайку общество. Той ще бъде представен в събота, на 30 ноември, в Конуей Хол, емблематична сграда за британската столица. В нея се провеждат културни събития, книжни панаири, поетични рецитали, срещи на поетични, философски и културни общества. Антологията ще представят..

обновено на 29.11.24 в 16:34

Танцовият спектакъл "Пианото" с премиера в ДК "Борис Христов"

Държавна опера Пловдив представя  премиерата на танцовия спектакъл в две части   „Пианото“ от Иржи Бубеничек. Той е вдъхновен от емблематичния филм със същото име на Джейн Кемпиън и е създаден за Кралския балет на Нова Зеландия. Филмът „Пианото“, отличен с 3 награди „Оскар“ и „Златна палма“ в Кан,  завладя сърцата на зрителите по света..

публикувано на 29.11.24 в 11:28

В "Срещите" за изкуствения интелект и хората на творчеството

Как стигнахме дотам, че изкуственият интелект се нареди сред най-добрите в два поредни конкурса за поезия? Накъде отива поезията и накъде отиваме ние без нея? Накъде отиват хората и творчеството?.  Гости на "Срещите" - проф.Маргарита Младенова, Николай Генов и Георги Караманев.

публикувано на 29.11.24 в 11:11

Концерт на Красимира Стоянова и Светлин Русев в Пловдив

„Гласът на Страдивариус“ – Красимира Стоянова и 300-годишната цигулка на Страдивариус на Светлин Русев ще звучат за първи път в Пловдив в концерт от Музикалния фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“ в Епископската базилика на Филипопол. Оперната прима Красимира Стоянова, известна с красотата и изяществото на своя тембър и младият..

публикувано на 29.11.24 в 07:56