Алтернативни храни са необходими, но внимателно

Като дългоочаквана новина, която дори доста се е забавила, определи решението на ЕК за употребата за храна на брашно от домашни щурци Кремена Дервенкова  от  Асоциация на производителите на насекоми в България

По думите й, тя изследва и експериментира по темата още от преди 7-8 години.

„От 2012 г. Международната организация за изхранване говори за насекомите като за един неконвенционален заместител на храна. Знаем, че търсенето на месо, само в Китай, през последните 20 години петкратно се е увеличило, а територията за отглеждане на едри животни си остава ограничена. Затова насекомите се явяват една прекрасна алтернатива на конвенционалната храна“.

Дервенкова уточни, че брашното от насекоми може да се влага в  множество храни, десерти, защото е богато на протеини.

В България се отглеждат няколко вида насекоми, сред които е и домашният щурец. Той е непретенциозен за отглеждане. Фермите, които отглеждат насекоми обаче не се реализират в България, тъй катои предлагат продукцията си за фуражната индустрия, за аквакултури, за износ и за фармацевтичната и медицинската индустрия. В Европа сега има само две ферми за хранителната индустрия - френска и нидерландска. 

По думите на диетолога проф. Донка Байкова, наистина е необходимо да се търсят нови храни, но трябва да се внимава за начина, по който те ще навлизат масово за консумация.

Тя подчерта, че опити за търсене на алтернативни храни са правени неколкократно, но досега не са се оказвали успешни.

„Защо се търсят насекомите – очакването е през 2050 г.  земното население по численост да бъде многократно нараснало, но на същите  тези територии, обитавани досега. И за да не умират хората от глас ,се налага да се търсят тези нови храни.

Проф. Байкова уточни, че насекомите се използват обаче като хранителен ресурс в Африка и в Азия отдавна, но предупреди, че очаква и бум на алергичните прояви.

„Виждаме съществуващите вече алергични реакции към глутена и оттук и редица автоимунни заболявания. Тъй като нямаме имунна реакция или ензимни системи, които да обработват тези непознати за нашия организъм храни, трябва да внимаваме, защото е възможно да реагираме с астматичен бронхит например или с  други автоимунни заболявания – като болест на Крон, псориазис, Хашимото и т.н.

„Когато през неолитната ера човечеството е преминава към растителна храна от дотогава употребяваната  дивечова, тъй като са били ловци, са им били необходими стотици години, за да може организмът на човека да започне да произвежда съответните ензими“.

Проф. Байкова бе категорична, че здравните експерти имат резерви към тази нетрадиционна храна и ще следят с внимание решенията на ЕК за количествата такива смеси и за начина, по който те ще се влагат в хранителните продукти.

„Да внимаваме с екзотичните храни и да четем етикетите им“, заяви още проф. Донка Байкова. Убедена съм, че скептицизмът в Европа дълго време няма да допуска тези съставки в масовите храни, независимо, че са хранителни, полезни и екологични.“

Интервютата  - звуковите файлове

.