Залавянето на Левски не е заради предателство

След Карлово Ловеч е другият град, който пази най- много спомени, градски легенди и загадки за Васил Левски. Ловеч е градът, който той избира за столица на революционната мрежа, която създава. Там хвърлилият расото в името на освобождението убива чирака Стойчо в опит да набави пари за делото. И ако Карлово е началото, то от Ловеч започва краят на Апостола и пътят му към безсмъртието. 

В Ловеч най- силно отекват версиите за предателството срещу него, а историци и изследователи продължават да търсят доказателства от пепелта на времето. И до днес общественост, политици и местната власт водят спорове дали поп Кръстьо е предателят на Левски и дали на негово име да бъде кръстен площад в стария квартал Вароша.

Историкът и изследовател на Левски Теодор Тончев от  музея в Ловеч от години твърди, че залавянето на Левски е резултат от стечение на обстоятелствата, както и че няма доказателства поп Кръстьо Никифоров да е предателят му.

Според Тончев залавянето на Апостола в Къкринското ханче на 27-ми декември е следствие на случайна среща предишния ден между него и водача му Никола Цвятков с две заптиета в местността „Пази мост“ на втория ден на Коледа през 1872 година. Пред тях Цвятков, когото познават, казва, че отива в Търново, а Левски, облечен в червени вехти турски дрехи обяснява, че отива на лозето си, за да провери колко тор са му доставили. След въпросите и отговорите срещата приключва, но няма как заптиетата да не са се осъмнили в разказа на странника, който отива на лозето си във втория ден на Коледа. Освен това снимката на Левски е разпространена в достатъчно екземпляри и връщайки се в Конака няма как заптиетата да не забележат приликата между непознатия от "Пази мост" и издирвания от османските власти. Така или иначе след тази случайна среща, потерята е пусната, обобщава историкът и добавя, че може би и Левски е подценил ситуацията и вместо да бяга с Никола Цвятков, той решава да отседне в Къкринско ханче, където е заловен.

Още три градски версии помнят ловченци за залавянето на Апостола. Една от тях, според изследователя, заслужава внимание. В писмо от месец май 1873-та година до Иван Драсов комитетски дейци му съобщават, че двамата „чапкъни“ Добри Механджията и Пано Бонджора /Пано Петков/, който е турски шпионин, са забелязали тогава непознат и още двама да напускат Ловеч. Те съобщават за странника на турските власти, след което потерята тръгва по дирите на непознатия и стига до Къкринското ханче. Случилото се има своето продължение няколко месеца по- късно. Получената информация Иван Драсов  съобщава в Турну Мъгуреле на Данаил Попов, а той я препраща на Любен Каравелов. И в  първата дописка от началото на месец юни във вестник „Независимост“ за предателството са посочени Пано Петков и Добри Механджията, „като в таз работа бил помешен и един поп“. В следващи публикации във вестника, чийто източник са Величка Хашнова и представители на рода Поплуканови, на преден план за предател на Левски е посочен поп Кръстьо, разказва Тончев.  

След залавянето на Димитър Общи заради обира край Арабаконак са арестувани  неколцина видни ловченци, съратници на Левски - Анастас Попхинов, Марин Поплуканов, Димитър Пъшков и са отведени в София. За разлика от тях Кръстьо Никифоров е задържан на 18-ти ноември в ловешкия конак, а на другата  сутрин е освободен и поставен под домашен арест.  По думите на Тончев най- спорният момент си остава защо поп Кръстьо е освободен. Едни смятат че е предател, други смятат, че не е, но това не го прави герой, а трети, че трябва да бъде издигнат на пиедестал, казва историкът. Той твърди, че е нямало как Левски да контактува през това време с поп Кръстьо, защото последният е бил под домашен арест. Факт е също, че  след освобождаването на свещеника арестите спират. 

 Заключението на историка е, че доказателства за предателство няма, но попът е удобният виновен, включително и за комитетски дейци, които също "не са издържали теста на времето". 

За църквата въпросът с невинноста на поп Кръстьо отдавна е решен. Преди 20 година в храма, в който е служил е поставена паметна плоча, на която е написано, че светлата му памет е помрачавана 120 години. На 26-ти януари тази година Общинският съвет на Ловеч отново реши площадът пред Художествената галерия в града да носи името "Свещеноиконом Кръстю Никифоров", а на 9-ти февруари областният управител го върна за ново обсъждане, заради процесуални пропуски. Така за пореден път през последните 20 години градът не може да вземе окончателно решение площадът да носи името на поп Кръстю.