В дългосрочен план бавният ръст на лихвите у нас крие риск

Подготовката на банките за въвеждане на еврото върви в съответствие с плана и ако трябваше да приемем европейската валута на 1-ви януари догодина, за банките това нямаше да бъде  риск, каза в интервю за Радио Пловдив Кристофор Павлов - финансов анализатор на водеща българска банка у нас.

Според него въпросът дали въвеждането на еврото у нас е обратим процесът е сериозен, защото в част от обществото има притеснения от високата инфлация. 

Павлов не очаква да има ключова промяна на лихвите по заемите у нас. "В момента, в който се направи конверсията от лева към евро, трябва да се гарантира от банките, че губещи няма да има.  Банките са наясно и са готови за това и ще го направят когато дойде моментът", каза той.

По думите му има краткоросрочни положителни ефекти от факта, че бързото увеличение на лихвите в еврозоната не води до бърз ръст и у нас, но в дългосрочен план може да има негативни ефекти. "Увеличаването на лихвите е начинът да се охлади пазарът на недвижимите имоти. Трябва да е ясно, че на този пазар има неблагоприятни тенденции от няколко години и ако те продължат може да ни изправят пред нова криза с цените на недвижимите имоти", предупреди финансистът. 

Той уточни, че данните от българската икономика са по- добри от тези, които са прогнозирали за края на миналата година. "България ще успее да избегне две последователни тримесечия с отрицателен ръст на БВП. Очертава се през 2023 г. той да бъде по- висок.  Ръстът през януари вместо с 1,3% ще е 1,9-2%. Основната причина затова, наред с по- бавното пренасяне на лихвите у нас, е пазарът на труда, където не се наблюдават индикации за влошаване. В същото време се наблюдава по- висок ръст на заплатите, като така потреблението продължава да се задържи на положителни стойности, макар и ниски", каза Кристофор Павлов. По думите му прогнозите са по- предпазливи, заради войната в Украйна. 

"Докато тя не приключи общото усещане за непосредственото бъдеще ще бъде в сиви тонове", обясни анализаторът.