Свидетели сме на несвойствени метеорологични явления, които през следващите дететилетия ще се задълбочават. В резултат на глобалното затопляне студените сезони се затоплят, а топлите – леко се охлаждат.
В следващите 10 години температурите през януари и февруари ще се покачват и могат да достигнат несвойствени стойности за този преиод на годината. Средните месечни температури ще бъдат по - високи с най - малко 0,5 до 1 градус.
Това заяви проф. Валентин Казанджиев от Националния институт по метеорология и хидрология. В Пловдив той участва в семинар, посветен на земеделието в условията на променящия се климат.
Той предупреди, че най - голямата беда от глобалното затопляне са късните пролетни слани. Те предизвикват измръзване на вече цъфналите или направили завръз овошни дървчета, а това носи щети на стопаните.
Решения на този проблем има, обясни порф. Казанджиев.
Като първа стъпка той посочи необходимостта учените да наблегнат на селекцията на такива видове овошки, които да запазват състоянието си на дълбок покой и да не се подлъгват лесно да влизат във вегетационен цикъл при повишаване на температурите.
Друга стъпка за намаляване на щетите е използването на технически решения - покривни мрежи, поставени на специални конструкции, както и аерозоли, които понижават температурата на замръзване.
Известно още на нашите деди решение е да се използват въздушни потоци - в районите с паднали слани се палят огньове, запалва се мокра слама, за да се намали температурата в околността.
Инвестициите за тези съоръжения са доста сериозни, въпреки че те са дълготрайни, затова са необходими колективни действия. Не е по силите на отделни стопани да се справят сами с тези климатични предизвикателства, убеден е проф. Казанджиев.
Той е категоричен, че своеобразната инвеститорска дейност на земеделските сдружения трябва да се води с помощта на държавата.
Агрометеорологът подчерта, че в момента България произвежда само 30% от необходимите за страната ни храни. Всичко останало на местния пазар е внос.
Ако днес е лошо, след 5 - 10 години ще става още по - лошо.
След 10 години този внос ще бъде 90% и българската продукция ще е само 10%, предупреди проф. Казанджиев.
С това, което България произвеждаше преди 40 години, задоволяваше собствения си пазар и беше между 3-то и 10-то място в Европа по производство на земеделска продукция, припомни агрометеорологът.
Ако държавата не се събуди и не предприеме най – сериозни мерки за реанимиране на българското земеделие, през следващите години българско производство няма да има.
Все още обаче имаме всички шансове нещата да се променят за добро, прогнозира професорът.
Интервюто на Антоанета Петричанска с проф. Валентин Казанджиев е в звуковия файл.
Връщането на адвокатската колегия в обществения и културен живот на Пловдив – такава е амбицията на новия председател на съсловната организация адвокат Пламен Бонев. Това той сподели в интервю за Радио Пловдив след като беше избран през уикенда начело на 1260 адвокати, колкото наброява местната колегия. „ В културния и обществен живот..
В момента в Пловдив няма толкова големи задръствания. Аз също се придвижвам с автомобил и сега се придвижвам много по-бързо от края на миналата година. Това заяви кметът на Пловдив Костадин Димитров по повод информацията, че града е шести в света по задръствания. Той беше категоричен, че в момента в града има успокояване на трафика, заради..
До какво ще доведе напрежението между Европейския съюз и Доналд Тръмп прогнозира в програма "Точно днес" Димитър Георгиев, финансист и анализатор на международните пазари. Според него президентът Тръмп е в центъра на събитията повече от вякога и повече от всякога пазарите зависят от това, какво ще реши той. И всеки ден е различнен. " Днес се..
При кабинета „Желязков“ виждаме една реална коалиция, а не сборен механизъм от формации, какъвто беше т.нар. сглобка. Действията между политическите играчи в правителството са по-устойчиви и синхронизирани, което дава възможност да мислим, че кабинетът ще изкара по-дълго от този на Денков. Това коментира политолога Светлин Тачев от Агенция..
Тази година Българското национално радио става на 90 години, а Радио Пловдив - на 70. "Трябва да обръщаме внимание и на успехите, и на предизвикателствата. Тези 90 години означават, че много хора преди нас са постигнали много неща - да работим в медия, която се ползва с много високо обществено доверие, която хората не само слушат, а истински се..
Разкъсана облачност
Мъгла
Предимно облачно