Великите европейци - Чарлз Дикенс, втора част

През 1842 Дикенс е на първо турне в САЩ и Канада, което се превръща в триумф. Прави две грешки обаче. Първо, настоява да получава авторски права за историите си, но всички са възмутени, те пиратстват масово книгите му, но смятат, че това е реклама за автора. Втората грешка е, че в книгата, която пише за престоя си в Щатите, той не спестява някои от най-гадните си впечатления. За Вашингтон например казва, че е град на тютюневи храчки и човек там се чувства отвратително. Не му харесва и абсолютната мизерия на американския Запад, който още е в процес на колонизация. 

След връщането в Англия, Дикенс подхваща своя коледен цикъл, с който, смята се, стимулира онази коледна лудост, която виждаме всяка година. През 40-те и 50-те години на века, Дикенс е в най-голямата си слава и се носи доста ексцентрично. Зад цялото му позьорство и екстравагантност обаче се крие напрежението заради недостатъчното средства. Той издава романите в подлистници, после в отделни томове, после изкарва месеци по платени литературни четения, тоест, пребива се до смърт, а нещо все не стига. Но идва все пак момент, когато хонорарите му нарастват и нито многото деца, нито охолния живот  могат да ги стопят. Дикенс получава например покана за четения в Австралия срещу 10 000 долара, адски много пари в средата на 19 век. 

По различни съображения отказва, но после отива в Щатите и там печели 29 хиляди долара. Той отдавна е купил имението край Рочестър, Кент, в което е влюбен от момче, а постепенно се реализира и идеята му да натрупа „капитал“, за да се чувства спокоен. Дикенс е голяма обществена фигура и коментира различни въпроси, но прави нещо изключително умно – не се произнася за политика. Дали го прави инстинктивно или знае, че политическите му позиции, независимо какви са, ще отблъснат немалко читатели, не е ясно. Така или иначе обаче, смята се, че като ориентация Дикенс е либерал. Но, както уточняват някои либерални изследователи - ако живееше днес, щеше да бъде считан за архиконсерватор. Така или иначе, дори в книгата, която може да се приеме за най-откровено политическа – „Приказка за два града“, посветена на Френската революция и нейното отражение в Париж и Лондон, Дикенс е противоречив – той уж признава, че, веднъж избухнала, революцията има нужда от революционно насилие, но в същото време оценява онова, което става във Франция, като изключително безумие. 

Още много противоречия, но и още много словесна красота и писателски гений могат да се открият в романите на Чарлс Дикенс. Но през 1865 той, докато се връща с тайната си любима, Елън Търнън, от Франция, преживява влакова катастрофа и от шока здравето и животът му тръгват надолу. Не че спира да пише, Дикенс се труди буквално до изтощение – занимава се с благотворителна дейност, увлечен е по месмеризма, ходи на четения из Англия и втори път в Щатите, издава няколко романа и пише последния – „Тайната на Едуин Друуд“, който остава недовършен. 

През юни 1870, 58-годишният Дикенс е при Елън в къщата, наета за нея и там получава втори инсулт. За да не се разкрие тайната им връзка, Елън го откарва полужив в дома му и с Джорджина се сговарят за версията, че е умрял в къщи, обграден от децата си. Всъщност писателят Чарлс Дикенс умира на пода в Гадсхил плейс, а последните му думи се ужасяващи. Джорджина му казва, че сега ще го сложи да си легне, а той отбелязва: „Да, в земята!“

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук: