Великите европейци - Сьорен Киркегор

Сьорен Оби Киркегор се ражда през 1813 в Копенхаген, Дания. Баща му е богат търговец на вълна с интерес към философията, но и силно религиозен лутеранин, който смята, че е прокълнат заради два тежки гряха. Като овчарче в детството, буря застрашава живота му и той в отчаяние проклина Бога. После пък, 4 месеца след смъртта на жена си, се жени за прислужницата, която на бърза ръка забременява. Това ражда депресиите и странностите му. 

Връзката на Сьорен с баща му е силна, той наследява от него най-мрачните черти на характера си, ексцентричност на поведението, посвещава му книги и пише: „Още като се родих, аз вече бях възрастен“. В същото време сякаш майка му няма никакво значение в живота на Сьорен, дори в деня на нейната смърт той не отбелязва събитието в дневника. Но това е привидност. Майка му също има силно влияние, включително за любовта му към датския езика нейното премълчаване е свързано с концепцията на Киркегор за „незабележимото присъствие“. 

Киркегор получава много добро гимназиално образование, завършва теологическия факултет на университета в Копенхаген, но там не е самотният и дистанциран човек, който става по-късно – забавлява се по кръчмите и други места за земни и небесни удоволствия. След това продължава да има светски пристрастия и иска да се включи в един престижен философски кръг, но не става и той постепенно се оттегля все повече в себе си, мисленето и писането. Може да си го позволи с голямото наследство от баща си. Животът му се смята за „скучен“ и казват, че в него има само три важни събития – годежа с Регина Олсен, който Киркегор страстно желае, но неясно защо разваля, скандалът с едно сатирично списание, което той предизвиква, но от чиито нападки после страда, както и атаката му срещу датската лутеранска църква през последните години от живота му. Историята с Регина е една от най-красивите и загадъчни любовни истории на 19 век, а, в чисто философски план е израз на идеята му за саможертва в името не просто на Бога, а на третия и най-висш, според него, етап в човешкия живот. Тези етапи са естетически, етическият и религиозен, но не просто като служене на Бога, а като блаженство и особен вид мистичност. 

По този повод списание „Корсар“ хем го хвали за остроумието и интелекта, хем пита кога най-после ще напише поне една завършена и непротиворечива творба. Киркегор отговаря със саркастичен текст, а после месеци наред е подиграван за всичко – от донякъде смешния външен вид на дребния, гърбав философ, през екстравагантното му облекло и неуспешния годеж, до идеите му. Киркегор е отчаян, публиката поема топката и дори на улицата мнозина го обиждат. Той се чувства още по-самотен и неразбран, затваря се все повече и така намразва журналистите, че пише: „Ако дъщеря ми стане проститутка, ще съм с нея, защото има шанс за спасение, но ако синът ми стане журналист, ще съм напълно отчаян“. 

 Битката на Киркегор срещу влиянието на датската лутеранска църква върху обществените и държавните дела, се води през последните години от живота му. През 1855 обаче  Сьорен Киркегор припада на улицата и след месец умира в болницата. А какво става с безсмъртната му душа? Ами не знам, нали точно това съчинение на 15-годишния Киркегор е загубено, а, като не съм го чел, не мога и да ви кажа.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук: