Възможните ограничения в социалната сфера в условията на все още висока инфлация коментира в програма "Ден след ден" Иван Нейков, председател на Балканския институт по труда и социалната политика.
Според него най-големият разход в социалната сфера, който идва от бюджета, това е допълването на средствата, необходими за изплащането на пенсиите. По думите му те се движат вече около 6 милиарда лева годишно. Това са допълнителните средства, които са необходими, за да се изплащат пенсиите.
"Всички останали разходи са много по-малки като размер и ресурс и като имаме предвид, че дефицитът в НОИ не се е появил през последните няколко години, а той съществува някъде от 2002 - 2003 година, няма как да бъде упреквана социалната система, че тя е причината за дефицита. Да, бяха увеличени и то значително пенсиите, но това беше и целта на пенсионния модел. Поетапно да има увеличаване на възрастта и увеличаване на средствата, които пенсионерите ще получават. Ако сложим на масата всички разходи, които държавата направи през последните три-четири години, ще видим, че огромната част от тези пари всъщност отидоха във фирмите, в подкрепата на икономиката - там, дали бяха помощи за енергетика, дали бяха помощи, свръзани с пандемията или други причини, но големият ресурс, които похарчи бюджета, извънредно да подкрепя някого, това беше подкрепата за фирмите. Трябва да казваме нещата с истинките имена", коментира Нейков и допълни, че ако я нямаше подкрепата за фирмите, икономиката може би нямаше да се развива с тези темпове, но в бюджета щеше да има повече пари.
Според него това е политическо решение и от днешна гледна точка то не е било неправилно, защото виждаме, че икономиката стои много добре. Той посочи, че това е задачата пред следващато правителство и пред следващия парламент.
"Дали ще продължим по този начин, дали ще продължим да намаляваме ДДС за едни или други отрасли и после да се чудим защо има по-голяма дупка в бюджета. Или ще кажем - тези, които се справят сами нямат нужда от подкрепа и ще подкрепяме онези, които има нужда от тяхния бизнес, за да може да съществува обществото ни и подкрепата ще отиде при тях.", заключи експертът
Цялото интервю може да чуете в прикачения звуков файл.
България има осезаем напредък в кръговата икономика и оползотворяването на ресурсите, въпреки че за много от гражданите това е почти невидимо. Зелената трансформация е плод на усилията на държавата, на бизнеса и на хората. Имаме доста съществен напредък . Това е оценката на Владимир Димитров , експерт "Индустрия и околна среда" в Българската..
Експертът по политически комуникации Арман Бабикян коментира за Радио Пловдив поредния неуспех да бъде избран председател на Народното събрание и ескалиращата политическата криза. Той подчерта, че липсата на реален диалог между политическите сили с различни цели прави трудно постигането на решения, които обществото да приеме. „Обществото или..
В първата ни рубрика за успешните образователни практики, реализирани по проекта „Успех за теб“ ще ви разкажем за ОУ „Васил Левски“ в село Караджово, община Садово. Проектът се изпълнява от Министерството на образованието и науката и се финансира със средства в размер на 105 млн. лв. от Програма „Образование“ 2021-2027, съфинансирана от..
Не виждам как при тази конфронтация, която отдавна не е по идеологически и политически причини, а е по междуличностни и интрументални причини, ще може този парламент да излъчи управляващо мнозинство, което да работи повече от три месеца. Това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив политологът и университетски преподавател..
"Българската държавност започва да прилича на тази медицинска диагноза, в която един по един започват да отказват различни органови системи". Такова сравнение направи социологът от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова след поредния неуспешен опит в парламента да бъде избран председател. Тя припомни, че в предишни разговори са дискутирани..
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Облачно