Възможните ограничения в социалната сфера в условията на все още висока инфлация коментира в програма "Ден след ден" Иван Нейков, председател на Балканския институт по труда и социалната политика.
Според него най-големият разход в социалната сфера, който идва от бюджета, това е допълването на средствата, необходими за изплащането на пенсиите. По думите му те се движат вече около 6 милиарда лева годишно. Това са допълнителните средства, които са необходими, за да се изплащат пенсиите.
"Всички останали разходи са много по-малки като размер и ресурс и като имаме предвид, че дефицитът в НОИ не се е появил през последните няколко години, а той съществува някъде от 2002 - 2003 година, няма как да бъде упреквана социалната система, че тя е причината за дефицита. Да, бяха увеличени и то значително пенсиите, но това беше и целта на пенсионния модел. Поетапно да има увеличаване на възрастта и увеличаване на средствата, които пенсионерите ще получават. Ако сложим на масата всички разходи, които държавата направи през последните три-четири години, ще видим, че огромната част от тези пари всъщност отидоха във фирмите, в подкрепата на икономиката - там, дали бяха помощи за енергетика, дали бяха помощи, свръзани с пандемията или други причини, но големият ресурс, които похарчи бюджета, извънредно да подкрепя някого, това беше подкрепата за фирмите. Трябва да казваме нещата с истинките имена", коментира Нейков и допълни, че ако я нямаше подкрепата за фирмите, икономиката може би нямаше да се развива с тези темпове, но в бюджета щеше да има повече пари.
Според него това е политическо решение и от днешна гледна точка то не е било неправилно, защото виждаме, че икономиката стои много добре. Той посочи, че това е задачата пред следващато правителство и пред следващия парламент.
"Дали ще продължим по този начин, дали ще продължим да намаляваме ДДС за едни или други отрасли и после да се чудим защо има по-голяма дупка в бюджета. Или ще кажем - тези, които се справят сами нямат нужда от подкрепа и ще подкрепяме онези, които има нужда от тяхния бизнес, за да може да съществува обществото ни и подкрепата ще отиде при тях.", заключи експертът
Цялото интервю може да чуете в прикачения звуков файл.
"Бъдещето на правителството е тясно обвързано с развитието на отношенията между Бойко Борисов и Делян Пеевски, както и с потенциалната роля на президента Румен Радев като алтернативен политически фактор", смята журналистката Ружа Райчева. Борисов: Няма да счупим коалицията, но и няма да стоим тук по този начин По повод вчерашния гневен монолог..
Националният университетски център за геопространствени изследвания и технологии организира научен семинар с резултатите от извършените изследвания в периода 2022-2025 г., свързани с екстремните наводнения в Карловско и по Южното Черноморие. Пред Радио Пловдив доц. Стелиян Димитров коментира, ча за припордните предизивикателства, свързани и с..
Речта на Бойко Борисов пред партията му не е първият опит да се отнеме от напрежението, което се създаде след изборите в Пазарджик, където ГЕРБ е едва шеста политическа сила. От друга страна, тя е и послание за дисциплиниране на управляващата коалиция, каза в предаването "Точно днес" политологът Христо Панчугов. Той отбеляза, че ГЕРБ носи..
Социологическите данни от първата половина на октомври потвърждават доверието в правителственото мнозинство и стабилността на правителството. Едновременно с това се наблюдава мобилизация на твърдите опозиционни ядра. Двете формации, които отбелязват известен ръст спрямо предходното проучване през юли, са ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ, сочат данните от последното..
В предаването „Ден след ден“ говорим за резултатите от изборите в Пазарджик и дали те могат да бъдат лакмус за национален вот. За разговор поканихме председателката на БСП в Пазарджик Лиляна Мърхова , която е и общински съветник. Коалицията БСП-Обединена левица ще има четирима съветници в новия местен парламент, с един повече от предишния ОбС...
Променлива облачност; възможно е да превали
Значителна облачност с дъжд
Облачно
Облачно