Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци - Морис Метерлинк

Годината 1911 е към края на Бел епок, щастливото европейско време между Френско – Пруската и Първата световна война. Тогава Морис Метерлинк, белгийски поет, драматург и философ, получава Нобелова награда за литература „като оценка за неговата многостранна литературна дейност и особено за драматургичните му произведения, които се отличават с богатство на въображението и с поетична фантазия, която разкрива, понякога под маската на приказка, дълбоко вдъхновение, докато по мистериозен начин те се обръщат към собствените чувства на читателя и стимулират въображението му.“ 

Обосновката звучи оплетено, но добре обобщава специфичния творчески подход на Метерлинк и ефектите от нея. Пиесите му често не са за онова, което става на сцената, а за онова, което отсъства от нея. Сюжетите му не включват максимално действие, а максимално бездействие, на сцената нищо не става, освен дето някакви хора седят и си говорят. Така сюжетът не се „разкрива“ пред публиката, а я „включва“, превръща я в съучастник на действието. 

В „Неканената“, пиеса от 1890 година, жена ражда някъде в къщата, а на сцената семейството е събрано и чака добри новини. Само слепият дядо има прозрение, че нещо не е наред. Той не го споделя с останалите, но от някои реплики то се схваща. Публиката го усеща, а разчита и други знаци - например звукът от точене на коса навън. Или персонажите разменят реплики, без смисъл: „Е, какво ще правим сега? – Ще чакаме. – Какво ще чакаме? – Не знам“. Така напрежението се нагнетява, макар че онези на сцената май не го усещат, то се трупа най-вече у публиката. И щом в стаята се появява мълчалива монахиня, публиката разбира, че родилката е мъртва, а героите са изненадани. Монахинята обаче е поканена да помага за раждането, неканената от заглавието е Смъртта. 

В своето време Морис Метерлинк е известен и влиятелен писател, но днес малцина го четат пиесите му почти не се поставят. Изключението са „Пелеас и Мелисанда“, но като опера на Клод Дебюси, и „Синята птица“, най-често като адаптация за деца. Е, да, основните герои са две деца, които, подтиквани от добрата фея, тръгват да търсят Синята птица, онази на надеждата, щастието, доброто и красивото. Но сякаш новите поколения вече не разбират, че тези деца не са деца, а символи на невинното, първично човешко същество, което търси. Те са хора, учудени от света наоколо, затова понякога думите и действията им, дори когато са абсурдни, а може би – най-вече когато са абсурдни, звучат като откровение. А и от похода в търсене на Синята птица става ясно, че той се извършва най-вече вътре в самите тях. „Синята птица“ е и пример за тъй наречената „статична драма“, новаторски театър, чиито идеолог и изпълнител е именно Метерлинк. 

Той развива още и драмата на манекените - кукли, които заместват героите. Логично – живото присъствие на актьора пречи той да бъде истински символ, нещо от отвъдното, и в тази роля по-добре стоят безизразните и безчувствени манекени. Та поради тази природа на драмата на Метерлинк, съм учуден, че той днес е полузабравен. Но за това има и други причини. Да речем, фактът, че символизмът потъва в бурята от „изми“ през 20 век и на техния фон не е така предизвикателен, както при появата си. За забравата роля имат и някои политически позиции на Метерлинк. Есето му за живота на термитите например е пряк удар срещу системата на комунизма, а това френскиту левичари трудно понасят и прощават. Също, в ранните години Метерлинк клони към социализма, но после - към фашизма на Мусолини и диктатора Салазар в Португалия.

Морис Полидор Мари Бернар Метерлинк е роден през 1862 година в Гент, в богато фламандско семейство, което говори френски. Откъм бащина страна, родословието му може да се проследи 500 години назад. Баща м,у е нотариус, но има парници и градини, отглежда и пчели. Любовта към тях оставя в наследство и на сина си, който в своя най-философски и прозаичен период пише есета като „Животът на пчелите“ и „Животът на цветята“. Метерлинк завинаги остава як, жизнен, пълен с любов към живота, спорта, природата, хубавата храна и многото бира фламандски селянин. Нищо, че това е против образа, който публиката си създава за него от творчеството му - човек, погълнат от тайнственото и езиторичното, от отсъствието и тишината, от Смъртта и безпределното, от идеята за осезаемото присъствие отсам на отвъдните същности. 

Пътят на Метерлинк към неговите литературни и мисловни безкрайности минава през йезуитски колеж и стига до университетския кръстопът, където баща му настоява да се захване с правото. Метерлинк завършва право и дори се записва в адвокатската гилдия, но, както казва един биограф, като адвокат се „проваля с блясък“.  Включително защото литературната му звезда започва да изгрява. През 1889 излиза първата му стихосбирка – „Оранжерии“, и първата му пиеса – „Принцеса Малена“, нещо като символистична вариация на „Хамлет“ и „Макбет“. Метерлинк я издава само в 30 екземпляра, но този на Стефан Маларме попада у влиятелния критик Октав Мирбо. 

И във „Фигаро“ се появява критиката му, в която пише: „Не знам нищо за Морис Метерлинк, освен, че никой човек не е по-непознат от него. Но също така знам, че той направи шедьовър…..Г-н Метерлинк ни даде най-блестящото произведение на това време и най-необикновеното, а също и най-наивното, сравнимо – смея ли да го кажа – само с най-доброто на Шекспир.“ След такава оценка как да останеш адвокат. И Метерлинк не остава, решава да се отдаде изцяло на творчеството. 

До края на дългия си живот, завършил с банален инфаркт през 1947, Морис Метерлинк минава през често противоречиви, литературни и житейски етапи. Не всичките му творби са шедьоври, не всичките му любовни истории са щастливи, не всичките му амбиции се сбъдват и не всички хора го помнят вечно. Но може би не е далеч времето, когато човечеството ще преоткрие неговото творчество – и не само защото на мен така ми се иска, а и защото това ще ни помогне в търсенето на синята птица и ще ни накара да прогледнем, че вътре в този наш малък свят има един друг, много по-голям от него. 

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Kамелия Кондова с награда "Димчо Дебелянов"

Традиционните Димчови дни се провеждат всяка година  в Копривщица през месец август. На 16 август в „тихия двор с белоцветните вишни“ се проведе  Дебеляновата поетична вечер. На нея бе обявен и новият лауреат на Националната награда “Димчо Дебелянов“ 2025 – Камелия Кондова. Камелия Кондова е една от най-ярките съвременни български поетеси, отдавна..

публикувано на 18.08.25 в 16:10

Напусна ни художникът Минчо Панайотов

Починал е големият пловдивски художник Минчо Панайотов . Това съобщи в социалните мрежи бившата председателка на Дружеството на пловдивските художници Снежана Фурнаджиева. "Напусна ни любим човек, приятел и талантлив художник. Съболезнования на семейството му! Мир и светлина на душата му!", написа тя. Минчо Панайотов е роден на 13 ноември..

обновено на 18.08.25 в 10:24

Преге - предаване за света на книгите, 16 - 22 август

В предаването за книги на Радио Пловдив на 16.08. 2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Николай Лилиев. Ридаят скръбни ветрове. Избрани творби. 224 стр., 4А, Български писател, 2025. Антология на сирийския разказ. 240 стр., ,4А, УИ „Св. К. Охридски“, 2025. Фредерик Бгбеде. Един..

публикувано на 18.08.25 в 10:14

Мариус Куркински представя солови акции от кариерата си на Античния театър

Сборният моноспектакъл "Мариус 50" ще бъде представен на сцената на Античния театър в Пловдив тази вечер. Спектакълът трябваше да се състои на 6 август, но поради лошото време бе отложен за днес.  Мариус Куркински ще представи продукция от всички 11 солови акции в кариерата си до момента - от "Дон Жуан", "Песен на песните" и "Дамата с кученцето",..

обновено на 17.08.25 в 08:42

Каква е Шамбала, питат "Срещи"- те тази събота

Да поохладим страстите геополитически с един разказ за Шамбала.  Предлагат ви го "Срещи" - те и издателят Валентин Марков.  А питането си остава - какво е Шамбала?  Тайнствена земя някъде из Хималаите, мистериозно царство, "чиста земя"?  Легендите за този кръгообразен град, обкръжен от 8 заснежени планини, според някои, са от хиляди години......

публикувано на 15.08.25 в 11:24