Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци - Морис Метерлинк

Годината 1911 е към края на Бел епок, щастливото европейско време между Френско – Пруската и Първата световна война. Тогава Морис Метерлинк, белгийски поет, драматург и философ, получава Нобелова награда за литература „като оценка за неговата многостранна литературна дейност и особено за драматургичните му произведения, които се отличават с богатство на въображението и с поетична фантазия, която разкрива, понякога под маската на приказка, дълбоко вдъхновение, докато по мистериозен начин те се обръщат към собствените чувства на читателя и стимулират въображението му.“ 

Обосновката звучи оплетено, но добре обобщава специфичния творчески подход на Метерлинк и ефектите от нея. Пиесите му често не са за онова, което става на сцената, а за онова, което отсъства от нея. Сюжетите му не включват максимално действие, а максимално бездействие, на сцената нищо не става, освен дето някакви хора седят и си говорят. Така сюжетът не се „разкрива“ пред публиката, а я „включва“, превръща я в съучастник на действието. 

В „Неканената“, пиеса от 1890 година, жена ражда някъде в къщата, а на сцената семейството е събрано и чака добри новини. Само слепият дядо има прозрение, че нещо не е наред. Той не го споделя с останалите, но от някои реплики то се схваща. Публиката го усеща, а разчита и други знаци - например звукът от точене на коса навън. Или персонажите разменят реплики, без смисъл: „Е, какво ще правим сега? – Ще чакаме. – Какво ще чакаме? – Не знам“. Така напрежението се нагнетява, макар че онези на сцената май не го усещат, то се трупа най-вече у публиката. И щом в стаята се появява мълчалива монахиня, публиката разбира, че родилката е мъртва, а героите са изненадани. Монахинята обаче е поканена да помага за раждането, неканената от заглавието е Смъртта. 

В своето време Морис Метерлинк е известен и влиятелен писател, но днес малцина го четат пиесите му почти не се поставят. Изключението са „Пелеас и Мелисанда“, но като опера на Клод Дебюси, и „Синята птица“, най-често като адаптация за деца. Е, да, основните герои са две деца, които, подтиквани от добрата фея, тръгват да търсят Синята птица, онази на надеждата, щастието, доброто и красивото. Но сякаш новите поколения вече не разбират, че тези деца не са деца, а символи на невинното, първично човешко същество, което търси. Те са хора, учудени от света наоколо, затова понякога думите и действията им, дори когато са абсурдни, а може би – най-вече когато са абсурдни, звучат като откровение. А и от похода в търсене на Синята птица става ясно, че той се извършва най-вече вътре в самите тях. „Синята птица“ е и пример за тъй наречената „статична драма“, новаторски театър, чиито идеолог и изпълнител е именно Метерлинк. 

Той развива още и драмата на манекените - кукли, които заместват героите. Логично – живото присъствие на актьора пречи той да бъде истински символ, нещо от отвъдното, и в тази роля по-добре стоят безизразните и безчувствени манекени. Та поради тази природа на драмата на Метерлинк, съм учуден, че той днес е полузабравен. Но за това има и други причини. Да речем, фактът, че символизмът потъва в бурята от „изми“ през 20 век и на техния фон не е така предизвикателен, както при появата си. За забравата роля имат и някои политически позиции на Метерлинк. Есето му за живота на термитите например е пряк удар срещу системата на комунизма, а това френскиту левичари трудно понасят и прощават. Също, в ранните години Метерлинк клони към социализма, но после - към фашизма на Мусолини и диктатора Салазар в Португалия.

Морис Полидор Мари Бернар Метерлинк е роден през 1862 година в Гент, в богато фламандско семейство, което говори френски. Откъм бащина страна, родословието му може да се проследи 500 години назад. Баща м,у е нотариус, но има парници и градини, отглежда и пчели. Любовта към тях оставя в наследство и на сина си, който в своя най-философски и прозаичен период пише есета като „Животът на пчелите“ и „Животът на цветята“. Метерлинк завинаги остава як, жизнен, пълен с любов към живота, спорта, природата, хубавата храна и многото бира фламандски селянин. Нищо, че това е против образа, който публиката си създава за него от творчеството му - човек, погълнат от тайнственото и езиторичното, от отсъствието и тишината, от Смъртта и безпределното, от идеята за осезаемото присъствие отсам на отвъдните същности. 

Пътят на Метерлинк към неговите литературни и мисловни безкрайности минава през йезуитски колеж и стига до университетския кръстопът, където баща му настоява да се захване с правото. Метерлинк завършва право и дори се записва в адвокатската гилдия, но, както казва един биограф, като адвокат се „проваля с блясък“.  Включително защото литературната му звезда започва да изгрява. През 1889 излиза първата му стихосбирка – „Оранжерии“, и първата му пиеса – „Принцеса Малена“, нещо като символистична вариация на „Хамлет“ и „Макбет“. Метерлинк я издава само в 30 екземпляра, но този на Стефан Маларме попада у влиятелния критик Октав Мирбо. 

И във „Фигаро“ се появява критиката му, в която пише: „Не знам нищо за Морис Метерлинк, освен, че никой човек не е по-непознат от него. Но също така знам, че той направи шедьовър…..Г-н Метерлинк ни даде най-блестящото произведение на това време и най-необикновеното, а също и най-наивното, сравнимо – смея ли да го кажа – само с най-доброто на Шекспир.“ След такава оценка как да останеш адвокат. И Метерлинк не остава, решава да се отдаде изцяло на творчеството. 

До края на дългия си живот, завършил с банален инфаркт през 1947, Морис Метерлинк минава през често противоречиви, литературни и житейски етапи. Не всичките му творби са шедьоври, не всичките му любовни истории са щастливи, не всичките му амбиции се сбъдват и не всички хора го помнят вечно. Но може би не е далеч времето, когато човечеството ще преоткрие неговото творчество – и не само защото на мен така ми се иска, а и защото това ще ни помогне в търсенето на синята птица и ще ни накара да прогледнем, че вътре в този наш малък свят има един друг, много по-голям от него. 

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Планинският филмов фестивал отново ще е в Пловдив

За десета поредна година, един от най-големите и най-престижни планинарски кино фестивали в света се отправя по традиция към втората си спирка в България - Пловдив. След провеждането му в градчето Банф, Канада през Ноември 2024, най-добрите и отличени филми тръгват на световна обиколка, като посещават над 40 държави по целия свят. През 2025г...

публикувано на 22.07.25 в 09:33

„Ромео и Жулиета: любовта като обред“ в Паталеница

Започна репетиционният процес на новата продукция на Шекспирова компания „Петровден“ – „Ромео и Жулиета: любовта като обред“. Премиерите ще се състоят на 1 и 2 август 2025 г. от 21:00 ч. на традиционната открита сцена в ОУ „К. Величков“, с. Паталеница. "С тазгодишната постановка отбелязваме 25 години от първото представление на „Ромео и Жулиета“ в..

публикувано на 21.07.25 в 10:21

Преге - предаване за света на книгите, 19 - 25 юли

В предаването за книги на Радио Пловдив на 19.07.202 5г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Маргьорит Юрсенар. Даровете на Алкипа. 80 стр., ок. 3А, Парадокс, 2025. Дейвид Балдачи. Процесът. 472 стр., 5А, Обсидиан, 2025. Гарет Рубин. Холмс и Мориарти. 322 стр., ок.5А, Вакон ЕООД, 2025...

публикувано на 21.07.25 в 10:06

"Дивизи" ще свири в концерти от Културния календар на Пловдив

Детският  симфоничен оркестър "Дивизи"  – Пловдив вече работи по проект, финансиран по Културния календар на община Пловдив. През октомври в Пловдив ще гостува известната българска цигуларка, която работи в Консерваторията в Лозана, Швейцария - Деница Казакова, тя ще проведе с децата майсторски клас. Децата от оркестъра, които са на..

публикувано на 21.07.25 в 09:00

Откриват изложба живопис на художници от 60-те години

Изложба живопис с произведения на занакови художници от 60-те години на миналия век откриват тази вечер в Балабановата къща от 18 ч. Изложени ще бъдат платна на Георги Божилов – Слона, Кольо Витковски, Енчо Пиронков, Емил Стойчев.  Всички 26 платна са собственост на Общински институт „Старинен Пловдив“.  Разгледани ще могат да бъдат и..

обновено на 20.07.25 в 08:08