Сайтът, който следи движените на цените на основни хранителни продукти, е ефективен за тези, които са го създали, коментира пред Радио Пловдив Димитър Събев от Института за икономически изследвания на БАН.
"Трудно е да си представя, че един сайт може да има антиинфлационен ефект. Политиците усещат недоволството на хората и се опитват да отчетат някаква дейност", каза той пред Радио Пловдив.
Според него и в други европейски държави се предприемат мерки в защита на потребителите и местните производители, но те нямат команден характер. "Там има диалог с търговци, прекупвачи, че трябва да поемат част от отговорността. При нас се отчита дейност през гласоподавателите", подчерта икономистът и добави, че дълго време у нас е насаждана философията, че държавата е лош стопанин.
Ние искаме да станем членове на Еврозоната, но ако у нас ценовите нива са по- ниски от средните в еврозоната, тогава у нас ще настъпи икономическо цунами. Затова трябва малко да да изпреварваме темповете на Западна Европа и като доходи ,и като цени, за да приемем еврото, посочи Събев.
"Големите вериги държат 30- 40 процента от българската търговия, те по презумпция целят да получават печалба от нас. Забрана и наказание не са нужни. Трябва да се работи дългосрочно с тях. Да се вземат мерки да продават повече българска продукция. Това е моето послание. Епохата на пазарната команда приключи, има и други лостове, те също са ефективни, но те изискват повече време и компетентност", коментира още той.
По думите му у нас липсва държавно планиране как да се помогне на производителите и на потребителите, а там където го има се прави не за да проработи, а за да се покаже . "Това не е дефект на пазарната икономика, а на манталитета ни. Политиците са в голям дълг към българите и икономиката", каза икономистът и препоръча правителството да насърчи продукцията на малките производители да стигнат до големите градове и големите вериги. Това е разликата между командната и ефективната мярка.
Събев очаква след Великден цените на храните да паднат заради сезонния фактор. Според него не трябва да се радваме и на твърде ниските цени, защото те вещаят безработица и са признак на рецесия.
140 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия все още е жива паметта за героите, осъществили мащабното дело по обединяването на българите след Берлинския договор. Живи са и наследниците на тогавашните дейци, които съумяват само 7 години след Освобождението да „съберат“ българите на север и юг от Балкана в нова държава. Един..
Какво да очакваме от новия политически сезон, какви са първите заявки на основните политически играчи и какво ще донесе готвения пети вот на недоверие към правителството от страна на ПП-ДБ, коментира в програма "Точно днес" социологът Кольо Колев от агенция "Медиана". Според него, ако погледнем "зад думите" на изговоренето от политическите..
Могат ли паметниците на Съединението да разказват историята за това събитие 140 години по-късно? Или да търсим нещо повече от историята, записките, спомените и думите, останали в архивите за 6-ти септември 1885-година в монументите, градската среда и това как сътвореното преди десетелетия и в настоящия век ни връща за да помним и в същото..
С около месец ще се забави ремонтът на сградата на Хуманитарната гимназия в Пловдив и се очаква около Коледа дейностите да приключат. Налага се смяна на всички носещи греди, а за това ще са необходими и допълнителни средства. Учениците от 8 до 12 клас ще ще започнат новата учебна година в три училища в район "Тракия". Това съобщи в интервю за..
Изложбата „Съхранената памет за Съединението“ ни връща към едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 година. Събитие, в което Пловдив и неговите жители заедно с четите от Станимака и Голямо Конаре изиграват централна роля, от създаването на комитетите..