Той подчерта, че влизането в еврозоната и в Шенген са приоритети за България, въпреки че са разсрочени във времето. „Затова трябва да се придържаме към макроикономическите показатели, за да спазим датата на приемане в еврозоната. Знаем, че такъв показател е именно 3 % дефицит“.
Затова, според Румен Гълъбинов, ключовото разбиране за държавния бюджет се нарича консолидация, както за приходната така и за разходната му част. „Това означава, че има какво да се досъбира за приходите от данъци, от акцизи, а и икономиката“.
Гълъбинов утомчни, че все още немалка част от нашата икономика работи в сивия сектор, т.е. има резерви, които могат да бъдат събрани. Акцизната политика трябва да бъде синхронизирана с другите държави от еврозоната, а това означава увеличение на акцизните ставки и това също е резерв за приходната част на бюджеа.
Икономистът е категоричен, че може да се направи и цялостен преглед на осигурителните ни системи за пенсии и за здраве. „След подобен анализ може да се прецени дали и как да се увеличат тези осигурителни вноски във времето“.
Румен Гълъбинов смята, че не е нужно бюджетът да се пълни с увеличаване на данъците. Според него дори може да се помисли за намалението им. „Могат да бъдат намалени някои косвеви данъци като ДДС на някои от цените в магазините и на лекарствата по аптеките или пък да се намали цялостана ставка по ДДС“.
Румен Гълъбинов добави, че когато става дума за консолидация на бюджета и укрепване на приходната му част, винаги на дневен ред е стояла и оптимизацията на държавните разходи. „Намаляването на разходите в администрацията е възможно чрез заместване на услугите, които тя извършва с услуги, чиято стойност е по- ниска – т.е. електронизация.“
Икономистът посочи, че парични резерви могат да се потърсят и в други програми, свързани с ковид, защото вече трета година пандемията отшумява и е добре подобни програми, които са изиграли своята положитена роля, вече да бъдат преразгледани.
„Когато разумно премерим и направим приходната и разходна част за проектобюджета, и то не само в рамките на тази година, но и с поглед и мисъл към следващата, то ще можем плавно и постепенно да го модифицираме, за да стане пригоден на целите и националните ни приоритети, каквото е и членството ни в еврозоната", каза в заключение Румен Гълъбинов.
След загубата на изборите в Пазарджик от ГЕРБ заговориха за преформатиране на централната власт. Какво се очаква от водещите партии, ще се стигне ли до нова спирала от вотове, питаме политолога доц. д-р Даниела Пастармаджиева , преподавател в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Какво е новото днес? Много нови са резултатите на..
На тържествена церемония, проведена броени дни преди Деня на българския лекар, Районната лекарска колегия на Българския лекарски съюз – Пловдив връчи престижните годишни отличия за 2025 година. Голямата награда „Лекар на годината 2025“ за област Пловдив бе присъдена на доц. д-р Елеан Зънзов – ръководител на Клиниката по..
"Бъдещето на правителството е тясно обвързано с развитието на отношенията между Бойко Борисов и Делян Пеевски, както и с потенциалната роля на президента Румен Радев като алтернативен политически фактор", смята журналистката Ружа Райчева. Борисов: Няма да счупим коалицията, но и няма да стоим тук по този начин По повод вчерашния гневен монолог..
Националният университетски център за геопространствени изследвания и технологии организира научен семинар с резултатите от извършените изследвания в периода 2022-2025 г., свързани с екстремните наводнения в Карловско и по Южното Черноморие. Пред Радио Пловдив доц. Стелиян Димитров коментира, ча за припордните предизивикателства, свързани и с..
Речта на Бойко Борисов пред партията му не е първият опит да се отнеме от напрежението, което се създаде след изборите в Пазарджик, където ГЕРБ е едва шеста политическа сила. От друга страна, тя е и послание за дисциплиниране на управляващата коалиция, каза в предаването "Точно днес" политологът Христо Панчугов. Той отбеляза, че ГЕРБ носи..