Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци - Гийом Аполинер

Вселената е безпощадна в черния си хумор. През 1918, дни преди края на ПСВ, поетът Гийом Аполинер умира от „испански грип“. Той е на 38, на фронта е ранен в главата и претърпява няколко операции, имунната му система е срината и грипът го помита. 


В деня на погребението близките са в парижкото му жилище, а изведнъж улицата се пълни с хора, които викат: „Смърт за Гийом!“ Опечалените са втрещени – откъде и защо тази омраза. А всъщност тълпата е митинг, който иска смъртта на германския кайзер Вилхелм – Гийом на френски. Ако не беше мъртъв, мисля, Аполинер, с неговото чувство за ирония, щеше да оцени сюрреалистичната случка. И дори да завиди, че я измисля не той, а сляпата Вселена, която вероятно дори не разбира шегата си. 

Гийом Аполинер е роден в Рим, но се нарежда сред най-великите френски творци. Майка му, Анжелика Костровицка, е полякиня от аристокрацията с корени в Средновековието и силна финландска връзка. Истинският му баща е неизвестен, но предполагаемите му бащи са много – от швейцарски аристократ, чак до папата. Има предположения също, че може би става дума за инцест на майка му с неин полски роднина, който пък е незаконен внук на Наполеон II. Така или иначе, няма твърди доказателства за нито едно предположение. Майката на Аполинер никога не казва кой е баща му, а той избягва да обсъжда темата. Когато все пак се докосне до нея, държи се, сякаш е роден като дар небесен, плод на ангел, минал прекалено близо до майка му. 

Гийом е не двуезично, а триезично дете – от малък знае италиански, френски и полски. Майка му няма силен майчински инстинкт, тя е разкрепостена красавица, жена на живота, но му осигурява възможности за добро образование. Той учи в частен колеж в Монако, после в Кан и Ница, но, въпреки че е умен и добър ученик, зарязва училището и се самообразова. През 1899 се местят в Париж и там Гийом Алберт Владимир Александър Аполинер де Костровицки се превръща в незабравимия Гийом Аполинер. В Париж той учи стенография, виси по библиотеките и работи като писател-призрак. Пише за сатирично издание, а скоро излизат и първите му три стихотворения. После богата дама го наема за учител на дъщеря си, а той пък се залюбва с Ани, нейната английска гувернантка. 

Със семейството Аполинер обикаля Германия, ходи в Прага и Виена. След това става банков чиновник – има нужда от твърд доход, за да финансира изтощителния си начин на живот. Духът на модерния естетически авангард вече се ражда, а Аполинер е един от неговите пророци. Животът му включва най-вече ходене по изложби и кръчми, пиене и безкрайни разговори, пушене на опиума, писане на поезия и критика.

През 1904 Аполинер се сближава с лошите момчета на фовизма, после се запознава с Пикасо и става теоретик на кубизма. Светът обаче е трудно място и, за да изкарва пари, той издава три порнографски романа, които, въпреки етикета, са обладани от чувството му за хумор, от словесното и мисловното му майсторство. През 1908 той е вече доста известен като поет, критик и теоретик на изкуството. 

През 1911 излиза първата му поетична книга - „Бестиарий или шествието на Орфей“. Голям майстор е Аполинер на внезапния образ и кратката фраза. В другата му поетична книга - „Алкохоли“, е включено моностихотворението „Кантор“, което е от един ред. „Единствената линия на морските тромпети“ – гласи то. През същата 1911 обаче, Аполинер е арестуван по подозрение в кражбата на „Мона Лиза“. Пускат го, защото не го е извършил, но, макар името му да се прочува покрай скандала, историята му горчи. После идва още една горчивина – изоставя го Мари Лорансан, с която има връзка три години. И той пише може би най-прочутото си стихотворение – „Под моста Мирабо минава Сена“. В тази уж обикновена любовна поезия има голяма сюрреалистична магия: „Назад не тръгва нашата Вселена / и с любовта е тъй / не би могла да бъде възкресена / под моста Мирабо минава Сена“. 

Гийом Аполинер е първият яростен го наречете, критик на модернизма от началото на 20 век. Освен, че подкрепя фовистите, той  лансира кубизма и пише в книгата „Художниците кубисти“: „Кубизмът е  изкуството да се изобразяват нови цялости чрез формални елементи, заети не само от визуалната реалност, но и от концепцията“. През 1917 Аполинер пръв лансира думата „сюрреализъм“ като естетически термин. Всъщност терминът е използван от него още през 1903 в сюрреалистичната му пиеса „Циците на Тирезий“, но нейната премиера е едва през 1917. Но има и още. Заради лиричните и музикални оттенъци в кубистичните абстракции на Робърт и Соня Делоне, Аполинер ги вижда като ново течение и го нарича „орфизъм“. 

Собственото поетично творчество на Аполинер също е в авангарда на авангарда. Той е на границата между символизма, който си отива и сюрреализма, който идва. Освен с „Алкохоли“, особено известен е и с книгата „Калиграми“, появила се малко преди смъртта му през 1918. Калиграма е изобретена от него дума, която идва от смесване на калиграфия с идеограма. Това са фигурални или графични стихове, думите в тях са подредени така, че да представят не само смислов, а и визуален образ. Цялата му творческа дейност обаче става жертва на  ПСВ. Той е чуждене и може да не се запише в армията, но иска. Първо властите го отхвърлят, но после го взимат в артилерията. „Ах, Господи! Колко е хубава войната!“ – гласи един ироничен текст от „Калиграми“. 

Докато е на фронта, Аполинер си пише с няколко момичета, а писмата му звучат като нов модернистичен жанр – пълни с типичната аполинеровска страст към живота, любов към любовта и сюрреалистичен поглед към всекидневието, дори към ужасите на войната. Писмата са над 1000 за две години и той описва например звука шумовете на войната: „Ах, мяукайте, мяукайте, котки от Ада…..Снарядите имяукаха своята смъртоносна обич“. Да поетизираш войната не е лесно, а още по-трудно е да поетизираш жената чрез войната. На своята Лу, червенокосата медицинска сестра, която среща в Ним, Аполинер пише: „Нашите 75 милиметрови оръдия са грациозни като твоето тяло, а косите ти са диви като огъня на снаряд, избухнал на север.“ 

Но снарядите не избухват само на север. През 1916 един избухва до него и шрапнели се забиват в главата му. Следват операции и тежки месеци на възстановяване, а след две години идва тълпата под прозорците, която вика „смърт на Гийом“. Да, викат Смъртта на друг Гийом, но при Гийом Аполинер Смъртта вече е дошла, без никой да я вика.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

„Алтер его” - за словото, песните и карикатурите на Хр. Карастоянов

На 22-ри февруари големият български писател Христо Карастоянов щеше да навърши 75 години. В „Алтер его“ не успяхме да отбележим конкретната дата по обективни причини, но затова пък ще направим това тази събота и то по малко по-нетрадиционен начин.  Ще разговаряме за Дядото с известния поет, журналист, фотограф и сатирик Владислав..

обновено на 01.03.25 в 16:10

Пловдивчани посрещнаха Баба Марта на площада

Десетки пловдивчани присъстваха на традиционното посрещане на Баба Марта.  На пл. „Стефан Стамболов“ деца към народно читалище „Кирил Дженев“ представиха пъстра фолклорна програма, а Баба Марта закичи с мартеници деца и възрастни.  В ролята на Баба Марта се превъплъти Лена Райкова, която подчерта, че този празник е много древен и ние трябва да..

публикувано на 01.03.25 в 12:51

В "Срещите" за християнството и езическите празници

Никого няма да изненадам с наблюдението, че България е една от страните със съжителство и до днес на предхристиянските митологични вярвания и християнската вяра. Но как ни легитимира това? С проф. Мария Шнитер в дена на Баба Марта питаме: "Езичници ли сме?" И какво значи това?

обновено на 01.03.25 в 10:11

Тази година "Пловдив 2019" финансира фестивали с близо 2 млн. лева

1 милион и 900 хиляди лева ще инвестира тази година Фондация „Пловдив 2019“ в различни по мащаб проекти. От общо 43 проектни предложения, които са постъпили по отворена покана „Фестивали и големи събития“ експертното жури класира 25 от тях, което е двойно повече в сравнение с миналата година. Селекцията включва ключови събития, характерни за..

публикувано на 28.02.25 в 15:04

Весела Ножарова спечели конкурса за куратор на Националните есенни изложби

Проектът на Весела Ножарова носи заглавието „Частица от река” и прави връзка между Георги Божилов-Слона и съвременните автори. Ножарова спечели в конкуренцията на още два проекта на Моника Роменска и Пламена Рачева и Яна Костова.  В проекта си „Частица от река“ Весела Ножарова, която е тазгодишният куратор на Националните есенни изложби,..

публикувано на 28.02.25 в 14:00