Великите европейци - Дейвид Хюм

В есетата за религията, Хюм не казва, че няма Бог, както мнозина тълкуват, но твърди, че неговото съществуване е въпрос, който не би трябвало да се поставя - няма отговор, който може да се потвърди чрез опита. По същата причина Хюм се противи на божественото сътворение. Дали в основата стои Разум, Принцип или Сляпа природа, не можем да знаем по емпиричен път. 

Най-много се развихря Хюм обаче по отношение на чудесата – намира, че зад тях винаги стои нечии интерес и казва, че религия, която се опира на вярата в чудеса, не би трябвало да съществува. Веднъж Хюм се разхожда край Северното езеро и нагазва в калта, а тя се оказва така дълбока и лепкава, че не може да се измъкне. Виковете му за помощ са чути от възрастна религиозна дама, която добре го знае като местния атеист. Тя отказва да му помогне с думите: „Злополуката е справедлива присъда от Небето за твоето безбожие и изневяра.“ Опитът да обясни, че той всъщност вярва в Бог, не дава резултат и дамата го изнудва - ще му помогне, ако го чуе да произнася Господната молитва и Апостолския символ на вярата. А Хюм, който цял живот различава философските идеи от житейската практика, сваля шапка, вдига ръце и очи към небето и казва исканите молитви. След което е спасен от калта.

„Хюм е нашата политика, Хюм е нашата търговия, Хюм е нашата философия, Хюм е нашата религия“ – така през 19 век философът Джеймс Хътчисън описва мястото на Хюм в мисловния свят. Трябваше да добави, че той е и „нашата история“, защото именно като историк, заради 6-томната „История на Англия“  Хюм е най-известен в своето време. Иначе - да, той е важна фигура в полето на политиката - основоположник е на консерватизма с идеите за по-малко държава, повече частна собственост и конституционализъм. 

Да, свързан е и с икономиката. Не просто е приятел с Адам Смит, а развива три нива на икономически анализ - икономическата психология, пазарните отношения, паричните потоци и ръста на цените. Всичко това, плюс религиозните му виждания, го правят важна фигура от епохата на Просветлението. Още по-добре се схваща значимостта му обаче в полето на чистата философия. Първата философска книга на Хюм – „Трактат за човешката природа“ излиза през 1739. Той е на 28, толкова си е блъскал с идеите си, че очаква силен обществен отзвук. Но книгата се продава слабо, а малкото отзиви са – „твърде абстрактно и неразбираемо“. Сам Хюм описва нещата така: „Трактатът беше мъртво роден, още когато слезе от печатарската преса.“ Истина е, че книгата е доста сложна, но не е неразбираема, още по-малко – нечетивна. Хюм е добър стилист и умее да се изразява ясно. Проблемът е в предмета. Трактатът  всъщност е от три части. В първата е теорията му за познанието. Той извежда цялото човешко познание от опита, а идеите са вторичен продукт от усещанията, затова са и много по-слаби. Едно е да си удариш палеца с чук, друго – да мислиш как си удряш палеца с чук. Оттук Хюм стига до абсолютизиране на опита и превръщането му не само в първопричина, но и в критерий за нещата. Гносеологическите разсъждения на Дейвид Хюм обаче не са сами за себе си, на тях той се базира, за да развие по-важните според него философски въпроси, свързани с морала и нравствеността.

Дейвид Хюм е роден през 1711 година в Единбург и още на 11 е в университета. Там чете предимно древни автори, учи езици, но, казва, че професорите не могат да го научат на нищо, което го няма в книгите. На 15 парясва университета и прави строга програма за самообучение, която след три години го води до силна депресия. Докторът го информира, че е пипнал „болестта на учените“ и му дава точни предписания. „По негов съвет преминах курс с горчиви лекарства и хапчета против истерия. Пиех по една английска пинта вино Кларет всеки ден и ходех по 8 или 10 шотландски мили. Това продължи около 7 месеца“ – пише той. И за цял живот си изгражда здравословен режим, който редува четене и писане със забавления като вист и билярд, добра храна и добро пиене в добра компания, готвене и посрещане на гости. А някои деликатно казват, че също така „не отказва вниманието на дамите“. Така е не само във Франция, където изкарва няколко години. 

През 1769 той се връща в Единбург за спокоен живот и често е в компания, „не винаги ученолюбива и литературна“. Привлекателен център на компанията е 20-годишната Нанси Орд. Тя е описвана като „една от най-приятните и завършени жени“, има изключително чувство за хумор и се мълви за уговорен, но нереализиран годеж. Така или иначе, Дейвид Хюм никога не се жени, освен за науката. След неуспеха с „Трактат за човешката природа“, той решава, че може би наистина книгата е неразбираема и практически я пренаписва в три отделни „изследвания“, като съкращава обема и опростява езика. Тези опити имат доста по-голям успех и постепенно на Хюм му излиза име на добър философ. 

Но славата не винаги носи и пари. Хюм, чието семейство е благородно, но не особено богато, редовно е финансово притеснен, затова приема различни предложения – частен учител на богат пройдоха, секретар на Сейнт Клер, с който ходи на дипломатически мисии във Виена и Торино, обикаля Германия и Нидерландия. После го канят за библиотекар в университета на Единбург и там пише „История на Англия“, с която вече му носи отдавна очакваното състояние. Въпреки че след това смята да се занимава само с науките, Хюм не може да откаже предложението на маркиз Хертфорд и през 1763 заминава за Париж като секретар на посланика и получава страхотен прием, защото книгите му са по-известни във Франция, отколкото в Англия. 

След 5-6 години той се връща в Единбург, купува къща и се радва на спокойствие през последните си години. Умира от рак през 1776, на 65. Не го боли много, до последно е в съзнание и казва, че всъщност е доволен от смъртта, защото ще избегне последните години на упадък и страдание. 

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук: