Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци - Хайнрих Хайне

Целият Хайнрих Хайне е едно голямо противоречие. И едно голямо страдание. И големи любови – не само към жени, а към Германия, към словото, към свободата. Това, плюс остър език, ироничен поглед към света и таланта да си създава врагове – ето най-едрите щрихи на един поетичен портрет, нарисуван и от двете страни на платното.


„Атлас нещастен аз, понесох / цял свят от скърби и несрети - / непоносимо тежко бреме, / което смазва ми сърцето“ – така започва едно стихотворение на Хайне. Но така можеха да започват и много от другите му стихотворения. Той наистина се опитва да носи света на раменете си, а се чуди защо е смазан от тежестта. Евреин в антисемитска Германия, Хайне иска да е обикновен германец, но вечно му напомнят, че не е. И все пак става културна икона в родината - славят като вторият немски поет след Гьоте. На 34 Хайне търси свободата във Франция, където всички помнят, че е германец. 

Роден талантлив и свободомислещ, в Германия Хайне е в битки с цензурата и заплашен дори от арест, а във Франция опитва невъзможното – да сближи двете нации, като ги накара да се опознаят по-добре. Е, както сам разбира, да казваш истината и за едните, и за другите, не е най-добрият подход. Роден в хлабава връзка с еврейската религия, Хайне лесно се покръства в протестантството, но, вместо ползи, това му носи още нещастия - германците го ненавиждат, защото е евреин, а евреите го ненавиждат, защото не е евреин. Цял живот считан за атеист, Хайне отива по-нататък, като казва: „Във Франция няма нито един атеист, там вече изобщо не обсъждат религията“. В края на живота си обаче той твърди, че вярва в Бог и моли да бъде извинен, тъй като нападките, които е отправял, идват не от него, а от духа на епохата. 

Хайне е роден в заника на романтизма, но, макар да отрича романтиците и да е основна фигура на новото движение Млада Германия, все пак признава, че е „последният романтик“. Особено противоречив е Хайне в политиката. Той е либерал, но обожава Наполеон. Увлича се по Сен Симон, но скоро го разлюбва като утопист. После се сближава с третия си братовчед, Карл Маркс, и започва да пише по-остро социална поезия, но не става марксист. Един изследовател казва: „Хайне е бунтовник, но не е революционер“. Той смята, че светът ще се промени чрез светли идеи, а не чрез тъмно насилие и намира идеята за водещата роля на пролетариата твърде глупава. А и не е съгласен да се дава власт на невежите, те ще унищожат европейската култура, който Хайне така обича. „Не искам общество, в което бакалинът завива продукти в страници от моите книги“ - казва.

Хайнрих Хайне е роден през 1797 година в Дюселдорф. Баща му е търговец на платове, но , майка му е основен двигател и има големи амбиции за Хайне. Когато армията на Наполеон завзема Дюселдорф, там започва да действа Наполеоновия кодекс, който дава равни права и на евреите. А мама Бети си представя първородния син в императорския двор и за целта го мести от еврейското училище в католически лицей. Но Наполеон е победен, в Германия се настанява реакцията и плановете се сменят - Хайне отива да учи банкерския занаят във Франкфурт, а после и при чичо Соломон в Хамбург. Но младият кандидат-банкер няма интерес към финансите, а средата в Хамбург му идва твърде меркантилна и пише до приятел: „В този град има много курви, но няма музи“. 

Чичо му опитва да го изучи поне на търговия – дава му да управлява магазин, но фалитът е бърз, Хайне вече се интересува само от книги и братовчедка си Амалия. От 1815 той пише поезия, отпечатани са и първите му стихове, но те не предизвикват интерес. От Амалия не среща взаимност и се прехвърля на по-малката сестра – Тереза. Но чичо Соломон не е съгласен да свърже дъщеря си с некадърния за бизнес племенник, така че Хайне се връща в Дюселдорф. Но тук пак се намесва мама, тя вече го вижда като прочут адвокат и урежда чичо му да финансира университета. Всъщност, три университета, през които минава, докато завърши проклетите юридически науки – Бон, Гьотинген и Берлин.

Въпреки циничното недоволство относно музите в Хамбург, Хайне намира своята в лицето на братовчедка си Амалия. Той е отхвърлен, а това за всеки романтичен поет, е голяма трагедия. Стиховете за нещастната любов са в основата на успеха на „Книга на песните“, която се появява през 1827 и носи световната слава на Хайне. Лирическият му герой страда, изпада в меланхолия и роптае срещу света, че е лош и не го разбира. Популярността на тази поезия се дължи и на песните, които композитори като Шуберт, Шуман, Вагнер и други, пишат по текстове на Хайне. Т

ака или иначе, докато учи право, Хайне не учи право, а се занимава с литература, пиянства, сприятелява се за цял живот с опиума, ходи и по бардаците, откъдето в Гьотинген пипва сифилис. Хайне има бурен любовен живот, макар че няма свидетелства за повечето му връзки. В стиховете му те са Ема, Хортензия, Клариса, Диана, но това са измислени имена. Предполага се, че в Париж Хайне има връзка с Жорж Санд, за която интелигентните мъже са фетиш. През 1834 той залюбва своята Матилд, красива неграмотна продавачка в магазин за обувки, която никога не разбира с какво той се занимава и колко голяма е поетичната му слава – но въпреки това го обича и остава до него до края. А във времето, когато Хайне е прикован към своя „матрак на смъртта“, край него се завърта Елза Криниц, млада, интелигентна писателка, която Хайне нарича Муше. Тази връзка е чисто платонична, макар че двете с Матилд се ревнуват взаимно. Така или иначе обаче, до смъртта си Хайне има подкрепата на две жени – но няма подкрепата на самата Смърт.

Агонията на Хайне е отчайващо дълга – 8 години. Навън той излиза за последно през 1848, отива в Лувъра, разплаква се и припада пред статуята на Венера Милоска. До смъртта си през 1856, е прикован на легло от неистови болки, които дори морфинът не намалява. Версиите за Болестта му са много, най-вероятната – че с развитието на сифилиса, се стига до проблем с гръбначния мозък. Така че Хайне умира всеки ден, но се страхува само да не загуби ума си. Но Господ е милостив, той е в пълно съзнание и дори пише някои от най-прочутите си творби – поемата „Д-р Фауст“ и поетичната книга „Романсеро“, д цикъла „Еврейски песни“. В последните дни Матилде постоянно се моли Бог да му прости, а той се обръща към нея: „Не се съмнявай, любов мой. Ще ми прости – нали това е неговият бизнес“. След тези думи остава само камък с изписани две дати и едно име.  

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:


По публикацията работи: Марин Данев

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Проф. Георги Каприев гостува в "Срещи"- те тази събота

Много са въпросите, които проф. Георги Каприев поставя в книгата си "Българските разломи".  Аз си избирам ето този - защо преходът ни склерозира в трудна за променяне структура?  И наистина ли всичко, което ни се случва днес, е още от началото на българската обществена тъкан?  Защо ни липсва духовен аристократизъм??? Слушайте разговора в..

обновено на 05.04.25 в 10:44

"...Свят красив и различен..." в изложбата на Анелия Николова

Първа самостоятелна изложба в Пловдив открива Анелия Николова в галерия  Elysium.  Експозицията включва произведения, създадени през последните две години, вдъхновени от музиката на Рахманинов, Бах, Григ, Равел, Вивалди и Брамс, от литературата на Итало Калвино, Милош Църнянски и Ерик-Еманюел Шмит, както и от поезията на Збигнев Херберт...

публикувано на 05.04.25 в 08:32

Великите европейци - Алън Александър Милн

На този свят има два вида хора – едните харесват Мечо Пух, другите го обожават. Да, чувал съм, че според някои Малкият Принц на Екзюпери например звучи прекалено романтично, дори леко лигаво. Срещал съм объркани души, които не просто не харесват, а направо не понасят историите за Алиса на Луис Карол. Единственият човек обаче, който със сигурност не е..

публикувано на 04.04.25 в 12:25

Петя Доненчева открива изложба в ГХГ

Младата пловдивска художничка Петя Доненчева открива изложба маслена живопис в Градската художествена галерия. Представя 74 картини, които са рисувани през последните 4 години.  Платната разкриват свят, в който се съчетава класическият натюрморт  с емоцията на съзерцателния пейзаж. Характерни за Доненчева са наситените цветове. Изложбата носи..

публикувано на 04.04.25 в 06:42

„Диоклецианополис – кръстопът на времето“ започва в Хисаря

Античният фестивал „Диоклецианополис – кръстопът на времето“ се открива днес в Хисаря. Това е второто му издание като тази година ще бъде посветен на един от най-вълнуващите аспекти на всяка култура – храната и гастрономията. Диоклецианополис, познат със своето богато историческо наследство, ще възкреси традициите на древните цивилизации, които..

публикувано на 04.04.25 в 05:39