Икономическият анализатор Михаил Кръстев коментира в програма "Точно днес" икономическите и политическите процеси и как липсата на бюджет ще се отрази на социалните плащания и ситуацията в страната.
Според него с предложението на служебния кабинет за удължаване на удължения бюджет за 2022-ра година не може да се каже, че се дава глътка въздух на финансите на страната след 10 юни, защото:
"Глътка въздух не би могъл да има човек един човек, който се дави по средата на окен. В тази позиция ни поставиха политиците през последните години, тъй като няма абсолютна никаква визия за развитието на публичните финанси, няма визия както от основните политически партии, няма визия, донякъде разбиремо и от страна на служебната власт, тъй като тя не е натоварена по презумция със съставяне на дългорсрочна финансова политика", обясни Кръстев.
По думите му в крайна сметка предложения от МФ бюджет с толкова висок дефицит и с никаква кардинална промяна по отношение на разходната част в бюджета, която е проблематичната и която на практика означава, че искаме да харчим много повече, отколкото изкарваме, отколкото разполагаме няка как да бъде приет от политическите сили.
"Така предложненият бюджет беше ясно че няма как да бъде приет от политическите сили. Съответно политическата криза не предразполага за изготвяне на индивидуален бюджет от едно редовно правителство поне не до сроковете, които са необходими. В крайна сметка се оказваме в ситуация, в която трябва да продължим една финансова рамка, изготвена през лятото 2022 при абсолютно различна икономическа и финансова обстановка, при съвсем различни параметри, които трябва да опрерира държавата И това което се случва е това - глътка въздух преди оканчателното удавяне", посочи анализаторът.
Той смята, че на този етап няма риск да не могат да се извършват социалните плащания, пенсии и заплати в бюджетния сектор. Според него предложението за удължаване на бюджета ще бъде прието, а дори и да се стигне до ситуацията това да не случи:
"Винаги може да има чрез преразпределяне на други пера в бюджета, да се осигурят необходимите средства за тези плащания. Тоест риск за плащанията няма и на този етап, а няма и по принцип, тъй като това е наистина момента, в който червената линия не може да бъде прекосена - нито от политиците, нито от изпълнителната власт. Те не могат да спрат плащанията към тези социални групи и съответно към държавния сектор. Това обаче не означава, че няма проблем. Напротив проблъмът е огромен", смята Кръстев.
Според него без реални мерки, без финансова рамка, без капиталова програма, без инвестиции от страна на държавата в един момент може да се окажем затруднени.
Икономическият анализатор смята, че при преполовяване на годината и все още незапочнала процедура за изготвяне на нов бюджет, е безмислено да се прави финансова рамка за 2023 година, защото е изгубено времето и голяма част от финансовите параметри в 2023 са се случили.
В края на юли няма какво да се бюджетира и планира за оставащите месеци. Той смята, че по-скоро трябва да се мисли сериозно за финансовата рамка за 2024 година.
Кръстев допълни, че при създалата се ситуация, дали ще бъде съставено правителство няма чак такова голямо значение, ако това правителство няма визия за вкарване на ред на държавните финанси, които безспроно вече се превъращат в най-горещия картоф и в най-важния казус за решваане в българската политика.
Цялото интервю може да чуете от прикачения звуков файл.
Режисьорът и университетски преподавател с богат изпълнителски и постановъчен опит в областта на сценичните и екранни изкуства Петър Одажиев гостува в рубриката в седмицата от 18-ти до 23 ноември. Той е завършил НАТФИЗ “Кр. Сарафов”, София, специалност кино и ТВ режисура. Впоследствие завършва магистратура по арт мениджмънт в Ню Йорк...
Все повече започва да се утвърждава идеята, че блокирането на политическия процес в България е заради т.н. "домова книга", това мнение изрази в програма "Ден след ден" политологът Георги Киряков. Според него целта е да не се възможност на хора различни, от лансирани от ГЕРБ и ДПС-Ново начало да бъдат министър-председатели. Каква е..
Румъния и България могат напълно да се присъединят към европейското Шенгенското пространство с отворени граници от януари 2025 г., съобщи унгарският вътрешен министър Шандор Пинтер на неформалната среща на вътрешните министри България, Бумъния, Австрия и Унгария в Будапеща. Окончателното решение ще бъде взето през декември. Юлиана Николова от Портал..
"При 20 години посетих лаборатория в Института по демографски изследвания "Макс Планк" в Германия, където работех. Там имаше много интересен експеримент - понеже хората живеем стотина години, а те искаха трябва да се изследват моделите на живот, на смъртност, зависимостите статистически и математически, изследваха зелени еуглени. Мисля си, че ние тук..
България я чака неизбежен режим на тока тази зима заради недостиг на електроенергия, това предупредиха от Българския енергиен и минен форум. Те изпратиха декларация до всички политически партии в 51-то Народно събрание с призива да не се допусне политическата криза да прерастне в енергийна. "Не ми се иска да се връщаме в 80-те години на ХХ век, но е..
Разкъсана облачност