Темата получи широко отразяване и в други медии, както и в сайтове на неправителствени организации (виж тук, тук, тук и тук).
В ефира на bTV Любослав Костов представя свой анализ на демографската ситуация в България през последните 10 години. В него той посочва, че за това десетилетие животът на българската нация се е съкратил с 82 години и определя случилото се като трета национална катастрофа. Посочва също, че годишно населението на България намалява с около 60 000 души колкото е град като Велико Търново. На ден се раждат 28 души по-малко и умират 41 души повече спрямо 2013 година, коментира още той.
Тезата му е, че, ако негативните тенденции на ниска раждаемост и значително по-висока смъртност се запазят, след около 100 години в страната ни вече няма да живеят българи.
БНР потърси за коментар доц. Спас Ташев, ръководител на департамент "Демография" в Института за изследване на населението и човека към БАН, който посочва, че правенето на дългосрочна (в случая 100-годишна) прогноза на базата на сегашния, негатвен наистина демографски тренд, е трудно и такава прогноза не може да претендира за достоверност.
"Простото математическо намаляване на населението не води до такъв резултат. По тази логика, ако върнем сегашното население назад към миналото, ще видим че в определен момент населението на България ще изчезне, а и населението на Земята като цяло.
Това показва, че такъв подход е неправилен при изготвяне на прогнози. Когато се изработват прогнози от демографски институции, винаги се възприема някакъв модел на поведение на населението, очаква се дадена промяна.
В крайна сметка всички дългосрочни прогнози са се оказали неверни“, посочва Спас Ташев.
В тезата, която излага Любослав Костов от КНСБ, като основен фактор за нежеланието на хората да имат деца са посочени социалните условия, ниските доходи най-вече.
„Социалният фактор безспорно е от значение - особено в нашия регион, Източна Европа“, посочва Спас Ташев. Според него обаче, този фактор не трябва да се абсолютизира, тъй като в държави с висок стандарт също има ниска раждаемост.
Темата за "края на българите" се активира периодично, особено покрай излизането на статистически данни от преброяване или анализ за демографските тенценции.
През 2015 година д-р Тотко Найденов, общественик, главен редактор на в. "Български лекар" твърди, че още през 1988 година в своя книга е е направил прогноза, че след 300 години ще умре последният българин.Въпреки негативната демографска тенденция и тревожните данни за намаляване на населението, твърдението, че след 100 години в страната ни вече няма да живеят българи, е ПОДВЕЖДАЩО. То е базирано на допускането, че сегашните нива на смъртност, раждаемост и миграция няма да се променят в този период. Становището на учените демографи е, че подобни допускания за такъв дълъг период време са спекулативни и често са били опровергавани от действителното развитие на процесите в обществото.
------------------
Този материал е изготвен по проекта „Пилотни радио-проверки на факти за по-надеждна медийна среда“ (#factcheckEI_BNR), изпълняван от Фондация "Европейски институт" и Българското национално радио с финансовата подкрепа на Европейския фонд за медии и информация (European Media and Information fund) – EMIF. Отговорността за съдържанието, подкрепено от Европейския фонд за медии и информация EMIF, е на автора и може да не отразява позициите на EMIF и партньорите на фонда – Фондация „Калуст Гулбенкян“ (Calouste Gulbenkian Foundation) и Европейския университетски институт (European University Institute).
Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck
В това е убеден юристът и журналист Мишо Гръблев, който в програма "Точно днес" коментира темата за споделеното родителство и желаните промени в българското законодателство, чиято цел е децата да растат с двамата си родители. В Деня на бащата той припомни, че бащите в днешно време имат все по-голяма роля в отглеждането и възпитанието на децата в..
Класическата иконография на Рождество Христово се оформя още през 5-6 век. Два са водещите аспекти в нея - божието въплъщение и претворяването, обновлението, което спасява целия свят, обяснява иконографът Елена Дигбоюшка. През годините тя се е сблъсквала с различни образци на изображението на Рождество Христово – едни икони са с повече..
"Коледа за мен е съчетание между духовното и земното. Съчетание между самото Рождество, което е един от основните камъни в християнството и земното, защото е имения ми ден. Преди всичко обаче Коледа за мен е миризма на горящ пън, студ навън и щастието, че сме всички заедно". Така описа своите усещания на 25 декември именика Христо Коликов,..
Кметът на Пловдив Костадин Димитров поздрави пловдивчани с настъпването на светлия християнски празник Рождество Христово. В обръщението си той пожелава на всички здраве, благоденствие и мир. "Коледните празници са време на топлина, споделени мигове и добрина. Време, в което се обръщаме към семейството и приятелите си, споделяме надежда и търсим..
Училището насърчава децата да са винаги прави, на всяка цена. Но ще им се налага да взимат решения в несигурна среда. В този епизод опитваме да дадем някои насоки за запълване на тази празнота в образованието и възпитанието на децата. В два последователни епизода гостува Весислав Илиев, който споделя опит като ментор от образователната програма за..
Облачно
Дъжд
Значителна облачност с дъжд
Значителна облачност със сняг
Мокър сняг
Дъжд / Сняг