Датата 10 март 1943 година е специална в българската история, тъй като тя бележи спасяването на около 50 000 български евреи от насилственото им отвеждане в нацистките лагери на смъртта. 80 години по-късно евреите и еврейските общности по света благодарят за стореното от Българската православна църква, българската интелигенция и усилията на българския народ, които успяват да спасят от сигурна смърт свои съграждани. А днес разказите на очевидците от събитията преди 80 години разчувстват и ни карат да се замислим – за миналото и за бъдещето. Един от очевидците на събитията от 1943-та година е председателят на най-голямата организация на преселниците от България в Израел Ино Ицхак, който тогава е бил дете, но и до днес пази спомените в сърцето си.
„Има няколко картини, които не мога да забравя никога. Една от тях е, когато получихме покани да дойдем на гарата, и всеки един от семейството да направи по един куфар. Родителите ни говориха така, че децата да не разберем какво става. Казаха ни, че отиваме на екскурзия. Майка ми нареждаше куфарите и плачеше. Тогава не разбирахме, не знаехме къде отиваме. Но наистина не бяха леки тези дни – ходихме със значки, а от 21 часа беше забранено да излизаме на улицата. Оставиха къщи, работа, дюкяни, фабрики, ама е факт, че останахме живи“, каза Ино Ицхак.
Доктор Хаим Пардо става свидетел на събитията в ноща на 9-ти срещу 10-ти март 1943 година в Пловдив, когато евреите са събрани в училището.
„Десети март 1943 година. В два часа посред нощ полицията нахлува вкъщи. За нула време трябва да си съберем багажа и да ни заведат в Еврейското училище. В 2.30 часа ние вече бяхме в двора на училището. Към 5.30 часа улицата зад оградата на училището беше препълнена от съседи, приятели и близки от българската общност. Приятелка на майка ми, леля Данка Димитрова, каза на майка ми „Моля те, дай ми това дете, защото ще ви правят на сапун“. Значи леля Данка е знаела, доста хора са знаели какво ни очава. Била е някаква голяма трагедия. Към 7 часа пристига пловдивският митрополит Кирил, успява да успокои еврейската общност. За голяма наша радост към 10.30 часа дойде заповедта да си отиваме. И още веднъж искам да изкажа нашата благодарност на всички, които участваха в тази работа“, каза доктор Пардо.
Лалка Обрейкова, внучката на Обрейко Обрейков, който по онова време е председател на Търговко-промишлената камара разказа, че той научава от Димитър Пешев затова, което предстои. И веднага започва организация за подписването на прокламацията против депортирането на българските евреи.
Обрейков търси митрополит Кирил и започва стройна организация за спасяването на евреите.
„Списък прави дядо ми Обрейко Обрейков. И се започва уведомяване на всички хора за организиране на събрание в сградата на Търговско-индустриалната камара. Под това възвание се полагат подписите и се изпраща по пощата за Народното събрание в София. На следващата сутрин е пристигнала полиция и викат дядо ми в Общината, за да даде обяснение и да се откаже от подписа си, но той категорично отказва. В тази настъпила суматоха се обажда и Петър Касъиванов и казва, че Димитър Пешев се е справил доста добре и е успял също да събере в НС подписка от 43-ма народни представители“, припомни Лалка Обрейкова.
Днес наследниците на спасените български евреи са благодарни за тази акция на хуманност, човеколюбие и солидарност на българския народ.
„Това е един хуманен акт на хора, които действително са се чувствали свободни. Свободата дава възможност на хората да взимат правилни решения“, казаха наследници на спасените пловдивски евреи.
Писателят, дипломат и политик от близкото минало Леа Коен обаче има друга гледна точка.
„Еврейските общности познават тази история. По-възрастните хора също познават тази история. Това е много важно за младите, които учат историята на своята родина, трябва да познават тази история във всички детайли. България не е девствена държава. България не е държава, лишена от вини, както няма такива държави в Европа“, каза Коен и подчерта, че навсякъде по света честните хора, са се мъчили да спасят евреите.
Председателят на организацията на евреите в България професор доктор Александър Оскар заяви, че българскате еврейска общност и евреите по света благодарят за всичко, което е направено преди 80 години от Българската православна църква и от българския народ, за да не се допусне депортацията на българските евреи в лагерите на смъртта.
„Помним отговорността, която носим - за света, в който живеем. И знаем, че ние не трябва да допускаме грешките на историята да се повтарят“, каза председателят на организацията на евреите в България „Шалом“ професор доктор Александър Оскар.
Този проект е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата
Иновативният за страната проект за дигитална SOS гривна за жителите на община Марица продължава да действа и през 2025 година, но с намалени параметри. Той ще се финансира от Министерството на труда и социалната политика. За изминалите две години гривни са ползвали 184 души, сега ще са само 67, защото бюджетът е орязан. Целта на кмета..
В навечерието на Световния ден за борба с рака, който се отбелязва на 4 февруари, КОЦ-Пловдив отбелязва ръст на преминалите пациенти през лечебното заведение през миналата година. „Броят им се е увеличил с около 700. Има и още една негативна тенденция, която забелязваме през последните години – увеличение на пациентите с онкологични..
Компаниите в България успешно се адаптират към новия модел в автомобилната индустрията. Започват да произвеждат нови продукти. Освен това у нас се създава софтуера и самата конструкция на най-модерните електромотори и инвертори за тях. Това коментира Любомир Станиславов, който е изпълнителен директор на Автомотив клъстер България, във връзка с..
Богомил Николов от организацията „Активни потребители“ коментира в програма "Ден след ден" обявения в Хърватия клиентски бойкот, заради високи цени, разпространяващ се и в съседните страни и затихналия, поне засега, сблъсък между мобилните оператори и Комисията за защита на потребителите у нас . Според него потребителските бойкоти имат дълга история..
Бюджетът на държавата представя политики и споровете по него е нормално да са остри, по- ползотворния разговор би бил за конкрекретните приоритети, по които ще се работи. Но може би заради това, че така по- лесно дебатът стига до гражданите, фокусъте е колко е дупката в хазната, коментаръте на професорът по макроикономика от ПУ Станимир Кабаиванов...