Еньовден – празник на Слънцето и на билките

Еньовден е български народен празник, който винаги се отбелязва на 24 юни. На същата дата православната църква чества рождението на Св. Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат.

Еньовден е един от най-мистичните български празници.Той съвпада с лятното слънцестоене, затова много от поверията и обичаите са свързани със Слънцето и култа към него.

Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата – казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Затова и другото име на празника е Летен Игнажден.

Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето "трепти", "играе", и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.

Смята се още, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. Окачват ги на различни места из дома и през годината ги използват за лек. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.

На Еньовден имен ден празнуват имената Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Диана, Дияна, Енчо, Еньо, Яна, Янаки, Яне, Янета, Яни, Янизар, Янизара, Янимир, Янимира, Янин, Янина, Янис, Яниса, Янислав, Янислава, Янита, Яница, Янка, Янко, Янчо и имена на билки.