Евреите са изпращани в трудови лагери само заради произхода си

Носителят на Нобелова награда за литература Елиас Канети, роден в Русе,  е казал „Да се разберат евреите е по-трудно от всеки друг народ“. Защото знанието не означава спасение, но знанието за фактите изисква разбиране, за да не се превърнат те в мъртвина или във вакуум, който притегля към нищото. А когато историята идва насреща,  фактите от историята говорят на единствения език - на живота.

Председателят на организацията на евреите „Шалом“ – Пловдив инж. Светлозар Калев  си спомня как в началото на  90-те години представител на Фондацията на Стивън Спилбърг дошъл, за да запише спомените на хората, преживели годините на Холокоста. Спомня си и  разказа на баща си за събитията от 1943 година ясно, но подчертава, че темата е болезнена за семейството му. „Всички спомени са почти еднакви, защото мъката е една и съща и страданията са големи. Сега, когато се връщаме във времето с огромната благодарност към българския народ, към Православната църква и към обществото, да не забравяме, че е имало мъки и са загинали и хора от Македония, Беломорска Тракия, Вардарска Македония, Пирот и това е било в пределите на България, участвали са и хора от България“.

Родът на бащата на инж. Калев - Виталий е от Карнобат. Но след 1920-га година семейството му се премества в Пловдив в еврейския квартал, където той остава до края на живота си. Първия спомен, който бащата на Светлозар Калев му разказва, е за трудовите лагери.

„Баща ми започват да го викат в трудовите лагери, които са за всички евреи от  18 до 55 години, независимо от това, какво образование имат, с какво се занимават. Изпращат ги на лагери за от три до шест месеца. Това става постоянно до 1944 г. Когато са го извикали на лагер близо до Сандански, той е бил на 21 години. Условията са били лоши, с норми, с тежък физически труд. Тези лагери са били из цялата страна, имало е край София, няколко са били те в Северна България, но винаги са свързани с много тежък физически труд – чукане на камъни, проправяне на пътища“.

Аргументи  за изпращането в лагера не са необходими. Единствената причина да попаднеш там е еврейският произход. По думите на инж. Калев, това е дискриминационен акт, който предизвиква много проблеми в семейството. Защото докато мъжете работят в лагерите без заплащане, семействата остават сами без препитание. Така се е случило и с бащата на инж. Калев, който, докато е в лагера в Сандански през 1943 г., дочува, че на 10 март пред училището в Пловдив  започва акцията за събирането на евреите и той  бяга от лагера. До София се придвижва без дрехи и без пари, след това успява да стигне до Пловдив и в Дондуковата градина се вижда с баба си. Тя обаче го успокоява и той се връща обратно в лагера. Бягството му е установено и той е подложен на военен съд.

Спасението на българските евреи в Пловдив има и друго име - казва инж. Светлозар Калев: човещина.  „Има и много други истории, всеки ги таи в себе си. Общото е, че събитията на 10 март са един изключителен акт на справедливост и рядък случай в човешката история по онова време“.

Не само словото, но и  мълчанието  притежава стихийна сила, защото смазващата сила на неизговорените думи  вгражда  смисъл във времето, което не се отчита с хронометъра на годините, а със законите на хуманността. Затова около тази история изглежда, че мълчанието е повече.

„Моите връстници също споделят, че за тези събития много не се говори. Мъката е била голяма. Обяснявам си го с това, че  страхът от смъртта е много силно заложен в човека. Когато се почувстваш свободен и не си уплашен, тогава животът ти става много по-лесен. Какво от това, че житейските несгоди продължават? Ти си жив, имаш шанс да живееш, докато другите го нямат. Това е може би една от причините да не се връщат назад, а да гледат напред. Те са преживели този философски катарзис и може би сигурно са били прави...“

По думите на инж. Калев, историята винаги се преиначава от  онези, които могат да я преиначат и владеят средствата за масова информация и други средства.

„Самото честване нан 80-годишнината станахме свидетели на дела от т.н. „интелектуалци“, които не признават, че е имало трудови лагери и казват, че те били направени, за да спасят евреите. Това е една много измислена история. Всичко е било гототво за депортацията. А българският народ направи една от най-големите победи в 20-ти век!“

А какво е вярата - свещените книги, Талмудът, който  властва и внушава самобитен идеал за морална и интелектуална добродетел, формирал у еврейския народ единен модел на мисловност. Инж. Калев е убеден, че човек трябва да бъде добър, че не трябва да се откъсваме от старите религиозни ценности, защото и християнството, и юдаизма, и ислямът дават възможност на човека да разбере как живее, да бъде добър и да върви напред.  „Затова сме на тази земя сигурно – да спазваме всички човешки хуманни закони и да се грижим за себе си и за семейството. Евреите винаги предават историите за доброто на своите наследници. И винаги се стремят децата им да имат високо образование, за да не могат да бъдат манипулирани, а да вървят по своя път. Тогава, когато човек е образован, всякакви химери ще изчезнат и историите с прирвкус на ксенофобия и антисемитизъм ще бъдат приети с присмех.“

Този проект е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.