"Последната оценка за съответствието на България с правото на Шенген е от 2022 г. и тя потвърждава, че ние сме изпълнили в цялост всички изисквания, за да бъдем приети в Шенгенското пространство. Въпреки това остава необяснимо защо Съветът не ни допуска все още, след като аргументите, с които България и Румъния не бяха допуснати, бяха меко казано спорни". Това заяви юристът Ангел Бузалов преди днешната дискусия в ЕП на внесената от българския Констервативен институт петиция за приемането на България в Шенген.
По думите му, наред с всички юридически аспекти по изпълнението на критериите за Шенген, са посочени и аргументи за икономически, социални и политически вреди, които държавата търпи от недопускането й до зоната. Те засягат вредите за българските професионални шофьори и значително по-лошите условия, в които те работят, загубите на транспортния бранш от 120 до 150 млн евро годишно, нанасянето на огромни щети върху пограничната инфраструктура на България от колоните чакащи камиони на граничните пунктове.
"Съвкупно европейските органи говорят за "зелена" политика, а подобни огромни задръствания от колони нанасят огромни щети с отделяните емисии въглероден диоксит. Нанася се щета на туризма и се възпрепятства дори създаването на общите туристически продукти между България, Румъния и Гърция".
Бузалов бе категоричен, че всичко това нанася и репутационни щети на страната ни.
Той подчерта, че България и Румъния са изпълнили всички предпоставки за допускане до Шенгенската зона още преди повече от 12 години, по оценка на ЕК. Дискриминирането на тези държави е абсолютно неоснователно, още повече, че само четири държави в ЕС са все още извън Шенген.
Бузалов нарече юридически необоснована тезата, че пречка за влизането на България в Шенген досега е било управлението чрез служебни кабинети и че тя е политическа.
"Спекулира се с аргументите на Австрия и Нидерландия, които единствени застанаха срещу решението за приемане. Холандия има чисто икономически аргументи, свързани с националните пристанища, за да не иска да бъдем допуснати, доколкото тук се осъществява една безпрепятствена връзка с пристанищата с излаз на Егейско море в Гърция. Надяваме се, както досега бе упражняван многократно натиск върху България за едно или друго решение да се присъедини към една или друга кауза на ЕС, вкл. и да отстъпи от позицията си по отношение на РСМ, така се надяваме, че с оглед на защитаване на ЕС пред гражданите му, ще бъде оказан натиск и за приемането на България и Румъния в Шенген.
В условията на война, която се води по външните граници на ЕС, за самия него е добре да има много по-голяма степен на интеграция и много по-голямо доверие към всички граждани, особено към тези, които живеят в близост до конфликта. Вярвам, че в много близко бъдеще ще успеем да се договорим за това".
Интервю - звуковия файл:
Очакава се на предстоящата сесия на Общинския съвет в понеделник да бъде гласувано предложението на групата на „Продължаваме промяната – Демократична България“, което цели да въведе ред в ползването на електрическите тротинетки в Пловдив. Проектът за наредба беше публикуван за обществено обсъждане още юни. Пет години след като държавата..
За девета поредна година националният туристически поход „Последният път на Хаджи Димитър“ ще премине по стъпките на войводата и ще пресъздаде последните дни от живота му. Инициативата е посветена на 157 години от смъртта на революционера и загиналите за българската свобода. Тридневеният поход започва от днес с маршрут от връх Бузлуджа през..
В Блъгария липсва превенция, както и адеватна техника за гасене на пожари, казав предаването "Точно днес" доц. Момчил Панайотов. Той е преподавател по “Дендрология” в Лесотехническия университет, занимава се активно с проучвания на планински гори и е един от авторите на “Оценка на риска от стихийни пожари в България”, изготвен по поръчка на..
В международния ден за борба с трафик на хора говорим за проблема и неговите измерения. Националната телефонна линия за борба с трафика на хора отчита увеличение на сигналите за незаконна миграция. Тревожен е и ръстът на случаите, свързани с непълнолетни. Според Диана Китова, мениджър на Националната телефонна линия за борба с трафика на хора,..
Общественици, юристи, психолози, икономисти и инженери обединиха усилия в помощ на хора, изпаднали в беда. Това, което ги обединява е създаденият от тях Кризисен център в район Северен. Помощ в него могат да потърсят хора, които имат нужда от финансова или правна консултация, но също така и от психологическа подкрепа. Инициатор за..