Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

2023-та се очертава като най-горещата за последните 30 години

Рязко застудяване, придружено от гръмотевични бури и градушки с доста големи градоносни зърна се очаква тази вечер, през нощта и утре до обяд в района на Пловдив и Централна България. Това прогнозира климатологът д-р Симеон Матев от СУ "Св. Климент Охридски" в ефира на предаването "Точно днес". 

По думите му сутринта застудяването е около Белград, Сърбия и върви бързо на изток, като това е причината днес най-топло да бъде в региона на Пловдив, Пазарджик, Ямболско и долината на Тунджа, тъй като от северозапад ще започне да прониква по-студен въздух. 

"Отначало ще се усети в Северозападна България, там температурите днес ще бъдат с няколко градуса по-ниски от тези, които бяха вчера. За страната в следобедните часове, вечерта и през нощта ще превали и прегърми. Към този момент можем да кажем, че по-интензивни явления ще има в Централна и Североизточна България, т.е. това са местата, където може да се очакват по-силни гръмотевични бури и градушки. 

Това няма да е в цялата страна, тук говорим и за късмет, но за цялата страна ще имаме усилване на вятъра и рязко понижение на температурите. Най-напред това ще се усети в Западна България, а привечер и през нощта в четвъртък и в централните райони. 

Така че в Пловдивско хората трябва да са готови за усилване на вятъра - т.нар. "шквал", когато от тихо време вятърът се усилва до 12-15 м/с, което е над  50 км/ч., с гръмотевични бури и градушки. След това ще настъпи успокояване на атмосферата", каза още климатологът. И добави, че в първите два-три дни след застудяването времето ще е приятно времето и до края на седмицата няма да е горещо, с температури за Пловдив до 30-32 градуса. 

"Август ще започне с динамично време, ще има и горещи дни, но ще има възможности за превалявания. Така че едно по-нормално лятно време ни очаква след тези дълги горещи дни, които преживяхме", подчерта д-р Матев. 

Според него тази година ще се окаже една от най-горещите през последните 30 години. 

"Тазгодишната гореща вълна е особена с това, че повече от 10 дни държи температури над 35-38 градуса, а това не се среща често. В архивите само две години за последните 30 има с такива показатели, това са 2007 и 2012 година, в които температурите за по-дълъг период от време превишават средните с 3-4 градуса, но тази година надминава 2007 година и само 2012 е била по-тежка, така че този юли по средни температури най-вероятно ще се окаже вторият най-топъл в нашата история. Да, имало е и други такива години, ако се върнем назад в годините, така е било през 1928, 1986 и 1987 година. А за света, има голяма вероятност този юли да е най-топлият в метеорологичната история, но за това ще говорим през август", поясни климатологът.  

Топлата вълна се дължи на атмосферната циркулация и пренасянето на горещ сахарски въздух от Северна Африка към южните части на континента. 

"Но, ако отидем към теориите за климатичните промени, ще видим че голяма част от конкретните температури към този момент най-вероятно се крият в човешката дейност. Все още няма научна разработка, която да казва, че човек е виновен, но има доста статии по тематиката и те казват, че около 50% от глобалното затопляне най-вероятно дължим на нашата дейност. До момента от 1850 година досега, средната температура се е повишила с около градус и две десети и някои статии казват, че от тези градуси някъде около половината е причинена от човешката дейност", смята д-р Симеон Матев. 

По думите му за цикличност трудно може да се говори, но  според част от световнопризнатите учени и климатолози през последните години се наблюдава, че горещите вълни започват по-рано през годината, те са по-дълготрайни като периодика и се наблюдават до по-късно през годината, т.е. започват още през пролетта и завършват през есента. Освен това средните температури на тези горещи вълни са по-високи. 

Климатологът допълни, че има няколкоко сценария за развитие на времето и климата, като най-песимистичният е, че ако се продължи със същия темп, че до 2100-та година температурите ще се повишат средно с 4 до 7 градуса. По-оптимистичният сценарий е, че ако се въведат известни ограничения в икономиката, със зелен преход, с намаляване на темпа на затопляне, температурите ще се повишат с 1,5 до 3 градуса, обясни той.

Цялото интервю е в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Андрей Велчев

Без бойкот на малките магазини, те държат на качеството

На достъпността и качеството на произвежданата в страната хранителна продукция бе посветена днес дискусия в столицата. Организаторът на дискусията  Андрей Велчев от Сдружението за достъпна и качествена храна заяви в програма "Ден след ден" на Радио Пловдив, че резултатът от бойкота на големите търговски вериги е постигнат и гласът на българите е..

публикувано на 18.02.25 в 16:14
Йордан Божилов

Имаме сериозна криза на международните отношения

В навечерието на третата годишнина от руската инвазия в Украйна експертът по национална сигурност Йордан Божилов коментира възможния завършек на конфликта след обявената от САЩ позиция по него. Той коментира и евентуалното споразумение между САЩ и Русия. Според него това, на което залага администрацията на САЩ е постигането на някакви цели, които..

публикувано на 18.02.25 в 15:40
Владимир Иванов

Производителят трябва да определя крайната продажна цена

Владимир Иванов -  председател на Държавната комисия по стокови борси и тържища, коментира в програма "Точно днес" бойкота срещу високите цени на хранителните стоки и доколко подобен ход може да повлияе на пазара както и предложените от правителството мерки за решаване на проблемите. Според него во момента се наблюдава устойчиво равновесие на цените..

публикувано на 18.02.25 в 11:01

Европа вече трябва да действа доста бързо за сигурността си

Европа е в повратна точка, защото за пръви път от Втората световна война Европа и САЩ не са "непоклатими съюзници, неразривни и с една и съща позиция, за първи път Европа е предизвикана да търси решение не само за собствената си сигурност", коментира деректорът на Портал Европа Юлияна Николова. След срещата в Мюнхен и тази, организирана от Макрон в..

публикувано на 18.02.25 в 10:32

Държавата трябва да регулира цените на храните

Бойкотът на цените на хранителните продукти в големите търговски вериги е крачка в посока уравновесяване на монопола, но това е закъснял процес. Това коментира  производителят на зеленчуци  Иван Кабуров  от пазарджишкото село Мало Конаре, който зарежда и голяма хранителна верига с продукцията си. Добави, че понякога продукцията на родните..

публикувано на 17.02.25 в 16:12