Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Национален празник на 6.IX или на 22.IX, 24 май е с друга символика

Дебатът за това кога да е националният ни празник е винаги уместен, защото определя как се виждаме като нация и какво честваме, смята историкът Димо Чешмеджиев, който коментира започналата дискусия за промяна.

По думите му най- подходящата дата за национален празник на България е 22 септември - Денят на независимостта.

Доц. Чешмеджиев припомни, че настоящият 3-ти март е определен като национален празник компромисно след промените в началото на 90-тте. 

"Има периоди, в които той изибщо не е празнуван, тъй като има монархическа натовареност - отбелязва деня на договора от Сан Стефано, който е подписан на датата на коронацията на руския цар Александър II. Имало е периоди, в които дори е бил забранен. След 10 ноември е възстановен като едни компромис. Идеята на демократичната общественост, за да го възприеме тогава е, че в него се съдържа идеята за целокупна България, за Мизия, Тракия и Македония".

Днес се мисли, че той подчертава, че някой ни е освободил, че свободата ни е дадена даром. Това мнение споделя и доц. Чешмеджиев. Според него националният празник трябва да е тогава, когато някой нещо сам е свършил.

Като изследовтел на Кирило - Методиевото дело, историкът припомни, че честването им на 24 май /11 май по стар стил/ не е средновековната дата за почит към тях. 11 май за първи път се появавява в "Успенския сборник" от 12- 13 век - "много интересен, с  много спорен произход и вероятно преписван от Преслав". Там датата там дори не е 11, а 10 май и после преправяна.

По- късно денят става част от българската възрожденска памет и е натоварен с друга символика - за просвета и за култура.

"Според мен този празник не става за национален празник, тъй като има друга символна натовареност", казва доц. Чешмеджиев.

Затова по неговото мнение 6-ти септември  и 22- ри септември са по- подходящи дати за национален празник. 

И Денят на Съединението, и Денят на независимостта поради конюнктурни причини, свързани с противпоставянето на Русия и на двата акта, са били неглижирани, подчерта историкът.  Напрежението в дебата се поражда заради няколкодесетилетното промиване на мозъка на българския народ, който  има много ниска историческа култура, но и заради ниската политическа култура, каза в заключение доц. Димо Чешмеджиев.

Цялото интервю е в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Хората в област Пловдив не искат нови избори

В програма "Точно днес" разговор с  Георги Мараджиев , лидер на ГЕРБ в област Пловдив. По заръка на Бойко Борисов - той с депутатите от областта заедно провеждат срещи с членовете на партията, какво е констатирано и какво се очаква като заключение. Мараджиев акцентира, че първите срещи тази седмица са преминали успешно, но подобни разговори се..

публикувано на 16.10.25 в 10:32

Преформатирането на властта няма официално да е с ДПС-НН

След загубата на изборите в Пазарджик от ГЕРБ заговориха за преформатиране на централната власт. Какво се очаква от водещите партии, ще се стигне ли до нова спирала от вотове, питаме политолога доц. д-р Даниела Пастармаджиева , преподавател в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Какво е новото днес? Много нови са резултатите на..

публикувано на 16.10.25 в 09:45

Доц. Елеан Зънзов е „Лекар на годината 2025“ за Пловдив

На тържествена церемония, проведена броени дни преди Деня на българския лекар, Районната лекарска колегия на Българския лекарски съюз – Пловдив връчи престижните годишни отличия за 2025 година.  Голямата награда „Лекар на годината 2025“ за област Пловдив бе присъдена на доц. д-р Елеан Зънзов – ръководител на Клиниката по..

обновено на 16.10.25 в 08:47
Ружа Райчева

Депутатите на ГЕРБ проверяват има ли още партия

"Бъдещето на правителството е тясно обвързано с развитието на отношенията между Бойко Борисов и Делян Пеевски, както и с потенциалната роля на президента Румен Радев като алтернативен политически фактор", смята журналистката Ружа Райчева.  Борисов: Няма да счупим коалицията, но и няма да стоим тук по този начин По повод вчерашния гневен монолог..

публикувано на 15.10.25 в 16:14

Не учим уроците от бедствията в Карловско и по морето

Националният университетски център за геопространствени изследвания и технологии организира научен семинар с резултатите от извършените изследвания в периода 2022-2025 г., свързани с екстремните наводнения в Карловско и по Южното Черноморие. Пред Радио Пловдив доц. Стелиян Димитров коментира, ча за припордните предизивикателства, свързани и с..

публикувано на 15.10.25 в 11:06