Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Национален празник на 6.IX или на 22.IX, 24 май е с друга символика

Дебатът за това кога да е националният ни празник е винаги уместен, защото определя как се виждаме като нация и какво честваме, смята историкът Димо Чешмеджиев, който коментира започналата дискусия за промяна.

По думите му най- подходящата дата за национален празник на България е 22 септември - Денят на независимостта.

Доц. Чешмеджиев припомни, че настоящият 3-ти март е определен като национален празник компромисно след промените в началото на 90-тте. 

"Има периоди, в които той изибщо не е празнуван, тъй като има монархическа натовареност - отбелязва деня на договора от Сан Стефано, който е подписан на датата на коронацията на руския цар Александър II. Имало е периоди, в които дори е бил забранен. След 10 ноември е възстановен като едни компромис. Идеята на демократичната общественост, за да го възприеме тогава е, че в него се съдържа идеята за целокупна България, за Мизия, Тракия и Македония".

Днес се мисли, че той подчертава, че някой ни е освободил, че свободата ни е дадена даром. Това мнение споделя и доц. Чешмеджиев. Според него националният празник трябва да е тогава, когато някой нещо сам е свършил.

Като изследовтел на Кирило - Методиевото дело, историкът припомни, че честването им на 24 май /11 май по стар стил/ не е средновековната дата за почит към тях. 11 май за първи път се появавява в "Успенския сборник" от 12- 13 век - "много интересен, с  много спорен произход и вероятно преписван от Преслав". Там датата там дори не е 11, а 10 май и после преправяна.

По- късно денят става част от българската възрожденска памет и е натоварен с друга символика - за просвета и за култура.

"Според мен този празник не става за национален празник, тъй като има друга символна натовареност", казва доц. Чешмеджиев.

Затова по неговото мнение 6-ти септември  и 22- ри септември са по- подходящи дати за национален празник. 

И Денят на Съединението, и Денят на независимостта поради конюнктурни причини, свързани с противпоставянето на Русия и на двата акта, са били неглижирани, подчерта историкът.  Напрежението в дебата се поражда заради няколкодесетилетното промиване на мозъка на българския народ, който  има много ниска историческа култура, но и заради ниската политическа култура, каза в заключение доц. Димо Чешмеджиев.

Цялото интервю е в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

И болници търсят помощ от фондация "Заедно за доброто"

В края на месец март разказахме за млад мъж от първомайското село Бяла река, който събира и след това дарява инвалидни колички и столове на хора с увреждания в нужда. 9 месеца по-късно той вече е учредил благотворителна фондация и в началото на следващата година възнамерява да открие склад, в който да се събират помощните средства, които..

обновено на 19.12.24 в 11:36

Успешни образователни практики в ПГ по дървообработване

В последната ни рубрика за успешните образователни практики ще Ви разкажем за Професионална гимназия по вътрешна архитектура и дървообработване „Христо Ботев“ в Пловдив. Учебното заведение участва в проект „Модернизиране на професионалното образование и обучение“. Той се изпълнява от Министерството на образованието и науката и се..

публикувано на 19.12.24 в 10:24

От "Добро сърце" - Пазарджик раздават над 2000 хляба

В събота и неделя в Пазарджик предстоят 2 големи кампании на сдружението "Добро сърце". В центъра на града, на „Тортата“, ще бъдат раздадени над 2000 хляба, разказа  Георги Янакиев от сдружение „Добро сърце“. "Кампанията "Никой не е по-голям от хляба" цели да покажем на хората, че не е лошо да се дарява. Кампания от хората за хората – да..

публикувано на 18.12.24 в 16:53

Иновациите са рискови, а бизнесът у нас не обича риска

Какво губи националната икономика, пренебрегвайки постиженията на българските учени? Защо бизнесът у нас не е иновативен и купува нови технологии от Запад, вместо български разработки?  Според проф. Калоян Петров, директор на Института по инженерна химия към БАН, това  невинаги е така, но в общия случай предприемачите предпочитат да купуват..

публикувано на 18.12.24 в 16:30

Зърнарите готови на масови протести още преди Нова година

Средства за инвитро процедури са насочени към земеделците – това е манипулация, която измества фокуса от важни теми в държавата, категорични са от Национална асоциация на зърнопроизводителите. Те са и в стачна готовност, заради липсващи средства в проектобюджета за догодина, които са ключови за стабилността на сектора. Става дума за два..

обновено на 18.12.24 в 15:54