"Прекъсването на лятната ваканция от българските депутати, за да гласуват промените в НК, е отговор на обществения натиск и повод да се замислим, че законодателните действия трябва да се случват, когато им е времето. Дано това да е последният случай, когато законодателите действат след обществения натиск, а не - за да го изпреварят". Това заяви политологът и университетски преподавател Страхил Делийски.
По повод наложеното вето от президента Румен Радев на Закона за съдебната власт той подчерта, че българският институционален дизайн е такъв, че предполага напрежение между изпълнителната власт и Президенството и че практиката е показала, че досега е нямало президент, който да не е влязъл в конфликт с изпълнителната власт и че такава е заложената институционална рамка в отношенията. Към случая в настоящия контекст той добави и ниското доверие в институциите, поляризираното българско общество и ниската представителност на изпълнителната власт в момента, въпреки голямото мнозинство на изпълнителната власт в НС.
Делийски отхвърли вероятността президентското вето да е наложено, заради орязаните му правомощия. "Ако беше в началатото на първия мандат, можехме да предпоставим такава мотивация, но точно сега, когато той няма да е повече президент, и въпреки че реакцията му е остра, трудно мога да открия някакъв личен интерес в нея".
Той бе категоричен, че президентът невинаги намира точния тон за изразяване на позициите си, но подчертта, че по отношение на емоционалния регистър в тона, ние вече сме постигнали такова ниво на противопоставяне в публичното си говорене, че този тон е последното нещо, с което се съобразяват участниците в разговора. Този тон е нарушен от всички.
"Резултатът от местните избори ще бъде повод за преразглеждане на отношенията в управляващата коалиция. Ако тежестта на отделните участници в нея бъде верифицирана по начин, който дава основания на ГЕРБ да каже, че има много по-голяма тежест в обществото и затова трябва да се помисли за друг формат, изборите със сигурност ще послужат като отправна точка за динамиката в отношенията в Коалицията."
Управляващото мнозинство е много специфично и то се крепи на усещането, че неговата цел е просто да го има. "Така решиха и тази цел има своите рискове", подчерта още Делийски.
На въпрос защо в големи градове на страната основните политически сили не бързат да обявят кандидатите си за кметове, Делийски предположи, че сложните отношения между партиите предполагат да се пипа по-внимателно с процедурата по номинациите. Той отрече късното обявяване на кандидатите да е проблем за местните избори, но заяви, че конфигурацията в изпълнителната власт кара участниците в местния вот да бъдат по-внимателни.
"Надявам се поне тези местни избори да бъдат използвани от папртиите за повишаване демократичната легитимност на изборите и те да си дадат сметка, че основното им задължение е да осъществяват връзката между гражданското общество и политическата система. Състоянието на политическите партии в България е изключително тревожно и това ниско доверие към тях няма как да не се отрази на усещането за нормалното функциониране на либералната демокрация като цяло".
Интервю - звуковия файл:
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...