Според нея не големите трусове могат да съборят правителството, а малките микро трусове, които ще се натрупат между самите партньори по време на управлението.
„Дали ще се случат тези микро трусове и до каква степен напрежението при изпълнението на дейностите ще ги свали все още е трудно да се прецени.
Ясно е обаче, че правителството ще бъде много нервно, ще има демонстрация на много разправии, скандали и различия, но в крайна сметка ще се стига до подкрепа на едно или друго решение“, каза доц. Буроджиева.
По думите й това е така, тъй като наблюдаваме две политически сили, които имат общи интереси, но са разделени на принципа на омразата, непоносимостта на единия към другия, тъй като едната политическа сила се появи, защото е обещала да премахне другата.
„Различието е само в емоционална плоскост, няма ценностни различия, така че там където става дума за действия на правителството то ще бъде подкрепяно, а там където трябва да се изрази непоносимостта един към друг, т.е. в дебата, ние ще наблюдаваме истерични сцени като вчера. Тези истерични сцени обаче няма да променят крайния резултат“, отбеляза Буроджиева.
Тя подчерта още, че правителството успя да се справи с най-важната задача, която се очакваше от него и заради, която хората бяха толкова мотивирани да има правителство – да внесе бюджет, той да бъде гласуван и приет от народните представители.
Според нея кабинетът Денков ще успее да изпълни само един от петте си приоритета – този за парите за общините и за местната власт, което всъщност беше най-важното нещо за ГЕРБ, които дадоха назаем властта, гарантирайки си функционирането на общините, където контролът е техен.
Политологът подчерта още, че не не разбира как очакваме някои да ни приеме в Шенген след като ние не придаваме смисленост в съществуването на държавата ни.
„Ние сме външна граница и трябва да си представим за европейските партньори как звучи ежедневната информация и случващото се в България, както и да помислим след това дали някои ще ни пусне в Шенген.
Създаваме на България образ на една държава, която не съществува, която е разграден двор, която е корумпирана, където властта всъщност се води само от собствените си интереси, а не от благото на гражданите“, обясни доц. Буроджиева.
През 2025 година България отбелязва 1170 години от създаването на кирилицата. През изминалото хилядолетие кирилицата е претърпяла дълбоки трансформации — от ръкописните букви на монасите до дигиталните шрифтове на съвременността, тя е отразявала както културните, така и технологичните промени на българската действителност. Докато азбуката и..
Проф. Ивайло Старибратов – математик. Това, както сам казва в „Добро утро, ден!“, го определя най- точно и най- пълно. С дълга кариера на учител, директор на Математичаската гимназия и университетски преподавател. Пловдивчанин, който може да разкаже историята на рода си 200 години назад. Активен като гражданин, заради което направи и кратко..
Балната дреха трябва да отговаря на характера на абитуриента, да подчертае личността му. Това каза дизайнерът Иван Донев. Той добави още, че тенденции в официалните дрехи няма. Важно е да се подчертаят предимствата на фигурата. „Все повече младежи избират да не бъдат облечени във вечерни дрехи, а да посветят средствата за..
Само една изпитна работа в Пловдив и областта е анулирана , защото ученичка е използвала плеър, за да преписва от него. Не са явили само 28 зрелостници на втората матура. Иванка Киркова, началник на РУО-Пловдив съобщи, че изпитът по Информационни технологии е бил затруднен, поради технически сривове . На този изпит няма да останат..
"Приемането на християнството от българския княз Борис Първи е цивилизационен избор", посочи проф Христо Матанов, историк, медиавист и византолог. През тази година се честват 1160 години от покръстването на българите. "Той приема една религия, която е нова и отхвърля езичеството на славяни и прабългари. Не е лесно да се направи такъв избор...