Съединението е кауза и саможертва на народа ни

С историка доц. Симеон Кацаров от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" говорим в програма "Точно днес" за поуките, посланията и уроците на Съеднинението. И търсим отговор на въпроса - защо днес сме повече разделени от всякога и забравихме ли, че Съединението прави силата, а силата прави независимостта. 

Според историка, ако погледнем в контекста на събитията ще видим, че това събитие не е станало за една вечер и нещата не са се уредили набързо.

"Това е едно събитие, което първо е подготвяно доста дълго време и второ има изключително целенасочена идея как да бъде осъществено . Като казвам дългосрочно подготвяно, всъщност българското общество още при отделянето на Източна Румелия е имало желание и е смятало, че ще се обедини с Княжеството. Въпросът е как обаче. Това е поредният опит за Съединение. Повечето опити се провалят. Тук вече е момента, в който тайния комитет и хората около него  избират стратегията  за подготовка на Съединението. Ясно е, че хората са за, ясно е обаче, че обстановката трябва да се подготви като цяло много по-добре. Затова те избират да подготвят хората чисто национално", смята специалистът. 

По думите му се извършва неворятна пропаганда от тайния комитет в продължение на месеци и така се запалва искрата на българщината.

"Затова имаме това всенародно участие в самия акт на Съединението. Те са били убедени, че това е правилното решение", допълва Кацаров.

Според него трябва да се обърне внимание и върху друг един контекст - септември месец, това е времето, през което се събира реколтата. 

"И тези хора зарязват смейството си, зарязват реколтата си и се включват в четите".

"Обикновенно това малко се подценява, но това означава една готовност на българина да жертва всичко, за да може да се получи тази кауза на Съединението в този момент. Не трябва да подценяваме цялостната картина около самият акт и да смятаме , че всичко става за няколко часа вечерта около 5-6 септември", коментира Кацаров.

Той припомни и факта, че Съединението се прави в тежка международна обстановка.

"Това е не само да тръгнеш срещу Великите сили, а направо да им кажеш, че няма да ги слушаш - Великите сили", обясни историкът.

Другата голяма заслуга на българите е масовостта на събитието - призната от чуждите наблюдатели  - английски и руски представители, които пишат до своите правителства, че цялото общество и в Източна Румелия, и в Княжество България  са за това Съединение.

"Трябва да дадем заслуженото на всичко това. Не само на самия акт, но на цялата подготовка, на защитата и след това  разбира се и на Сръбско-българската война, в която показваме още една саможертва. Готови сме наистина да дадем всичко, за да защитим една кауза българска", категоричен е Кацаров.

Той смята, че днес ни липсва кауза, която да ни обедини, която да ни превърне в общност.

"Политическото злободневие винаги е съществувало в България и винаги сме се сблъсквали по този въпрос. Но кагато стане дума за такива събития както Съединението, след това Независимостта, след това Балканската  война. Това е момента, в който забравяме че сме русофили, русофоби, либерали, земеделци и т.н  и влизаме в това общо национално чувство. Разбира се след това, когато премине еуфорията, отново се разделяме и отново стигаме до конфликти", посочи историкът. 

Според него въпреки всичко българите сме съпричастни към болката и нещастието на ближния.

"Явно имаме някаква невидима връзка, която ни свързва и ни превръща в общество", казва Кацаров, но според него много трудно днес намираме национална кауза, която да ни обедини.

Още за мястото на Пловдив в историческите събития и дали имаме нужда от смяна на националния празник може да чуете в прикачения звуков файл.