Новото тази седмица са неизпълнените рецепти за антибиотици, заради въвеждането на електронните рецепти. Трябва ли да се върнат хартиените рецепти, научаваме мнението на пациентите от Боряна Ботева, председател на Сдружението за развитие на българското здравеопазване.
,,Заради хаоса, който в момента е настъпил сред електронните рецепти пациентите са доста скептично настроени. Знаете, че когато нещо ново се въвежда, обикновено има и негативни настройки и позитивни настройки. Като цяло пациентите харесват електронизацията. Според нас ние трябва да вървим в такава посока, но трябва да се съобразим и с особеностите, които имаме в България.’’, каза Ботева
Тя допълни, че при антибиотиците има проблем, тъй като те не се внасят регулярно в България, а голяма част от фармацевтичните компании са напуснали през последните години.
,,Аз разбирам позицията на лекарите и смятам, че тя трябва да се уважи, че преценката е тяхна какъв антибиотик да изпишат на пациентите и че не фармацевтът трябва да преценява да го замени.’’, уточни още Ботева
Председателката смята, че е добре да остане възможността за хартиените рецепти, докато законодателството се адаптира, защото единственият възможен начин медиците да предписват лекарства е на хартиена рецепта.
,,Идеята на електронизацията на първо място освен проследяване на продажбите, начин да се контролира безконтролната употреба на антибиотици, тя има за цел да улеснява, а не да затруднява.’’, подчерта Ботева и допълни, че има пациенти, които купуват медикаменти от други държави, защото в България ги няма или са на по-достъпна цена.
,,Ще ви дам пример с пациентите с лупус. Знаете медикамента, който се използва широко за лупус – хидроксихлороквин. По време на Ковид го нямаше регистриран в България изобщо. Имаше един, който беше спрян от употреба. По време на Ковид пациентите бяха в ситуация, в която нямаха медикамент в България. Те си купуваха и продължават да го купуват от Гърция и други държави.’’, заяви Ботева
Тя обобщи, че продължава да се бави диагностиката на ревматоидните заболявания в България с над 5 години, но че това е преобладаваща тенденция в световен мащаб.
Могат ли паметниците на Съединението да разказват историята за това събитие 140 години по-късно? Или да търсим нещо повече от историята, записките, спомените и думите, останали в архивите за 6-ти септември 1885-година в монументите, градската среда и това как сътвореното преди десетелетия и в настоящия век ни връща за да помним и в същото..
С около месец ще се забави ремонтът на сградата на Хуманитарната гимназия в Пловдив и се очаква около Коледа дейностите да приключат. Налага се смяна на всички носещи греди, а за това ще са необходими и допълнителни средства. Учениците от 8 до 12 клас ще ще започнат новата учебна година в три училища в район "Тракия". Това съобщи в интервю за..
Изложбата „Съхранената памет за Съединението“ ни връща към едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 година. Събитие, в което Пловдив и неговите жители заедно с четите от Станимака и Голямо Конаре изиграват централна роля, от създаването на комитетите..
Братската могила е комлекс, който смятам, че трябва да се развива като туристическа дестинация. Това е важно не само за район „Западен“, но и за целия град, поради няколко причини. Самата архитектура, вдъхновена от тракийските могили и архитект Шинков. Разбира се и скулптурите на световноизвестния творец Любомир Далчев. Това каза в..
Сградата на Областното събрание на Източна Румелия на площад „Съединение“ в Пловдив е една от най-познатите и известни постройки в града. Тя е важна историческа реликва, свързана със Съединението на България и играе ключова роля в събитията от 6 септември 1885 година, когато Княжество България и Източна Румелия се обединяват в една държава. В нея..
Ясно
Предимно облачно
Разкъсана облачност