Българските села не са със затихващи функции, те се променят, заедно с хората в тях. Това е установил екип от антрополози и социолози от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", проучили на терен различни села в Южна и Югоизточна България, както и едно село в североизточната част на страната.
Изследването е тръгнало от предизвикателството да бъдат проверени т. нар. "фигури" - че българското село изчезва, че то е със затихващи функции, че някъде има промени, но те не са съвсем ясни.
"Ние не се съгласихме с тези клишета и искахме да видим какво стои зад тези фигури. Затова тръгнахме на терен и се опитахме да видим през очите на обитателите на селата какво всъщност е българското село сега."
Това заяви пред Радио Пловдив доц. Меглена Златкова, зам.-декан на Философско-исторически факултет на ПУ“Паисий Хилендарски“, по повод провеждащата се във висшето училище кръгла маса на тема „Села, хора, промени“.
Тя обясни, че цел на изследователите е била да установят дали това са послания, които формират някакви внушения и нагласи, че нещо българско безвъзвратно изчезва.
Антрополозите са посетили села в Южна и в Югоизточна България с контролен пункт село в североизточната част на страната.
Работили са в села около Пловдив, между Кърджали и Хасково, в Ивайловградски села, както и в едно село в Североизточна България.
Учените са установили, че промените в селата стават по два сценария:
Т. нар. реалистичен сценарии се осъществява от поколението на децата на социализма - т. нар. млади пенсионери.
Другият сценарий е добре познанатото заселване на чужденци в наши села. Тези чужденци по своята специфика са същите като нашите "малди пенсионери".
За нас откритието беше като потенциал поколението на децата на социализма, коментира доц. Златкова.
Много от тези хора, родени в селата, стават градски жители. В годините на тези хора им се налага няколко пъти да сменят своите биографии.
Някак си те преоткриха родните села. Точно това поколение са много активни хора, които преоткриват своите села или избират да се заселят в други села. Това е много чест статистически случай, обобщи доц. Златкова.
В момента много от българските села, които приличат на села със затихващи функции, всъщност имат много активен живот, е изводът на учените.
Това е реалистичният сценарии на развитие на българското село.
Интервюто на Елена Крушкова с доц. Меглена Златкова е в звукивия файл.
Пожарникари от районната служба в Асеновград и колегите им от участъка в Лъки спасиха семейство, бедстващо в снежни преспи в Родопите преди седмица. От пловдивската пожарна уточниха, че на 6 декември следобед е получен сигнал на тел. 112, че автомобилът на семейство Александрови е затънал в снега на пътя между с. Манастир и връх..
България и Румъния ще станат пълноправни членки на Шенгенското пространство от 1 януари 2025 г. Решението беше взето официално на заседанието на Съвета на Европейския съюз днес. Това е един голям ден за България, в който най- после станахме пълноценна част от голямото европейско семейство, свързано със свободното преминаване през вътрешните граници..
Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ е бенефициент на мащабен проект, финансиран от Плана за възстановяване и устойчивост. Проектът е по компонент „Иновативна България“, инвестиция 1 „Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации“, процедура чрез директно предоставяне на безвъзмездна..
Може ли да се пребори хроничната болка? Отговор на този въпрос дава приложеното иновативното лечение за намаляване и премахване на хронична болка чрез замразяване на сетивни нерви в МБАЛ „Света Каридад“ в Пловдив. То беше извършено от екипите на д-р Никола Миленкович в отделението по анестезиология и интензивно лечение, който разказа в програма..
Ако парламентът гласува връщане на ставката на ДДС от 20% върху дейността на ресторантьорите, ще започнем поетапни стачни действия. Това заяви пред Радио Пловдив заместник-председателят на Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация и председател на пловдивското сдружение "Тракия" Еньо Енев . Той посочи, че всичките 36..