Българските села не са със затихващи функции, те се променят, заедно с хората в тях. Това е установил екип от антрополози и социолози от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", проучили на терен различни села в Южна и Югоизточна България, както и едно село в североизточната част на страната.
Изследването е тръгнало от предизвикателството да бъдат проверени т. нар. "фигури" - че българското село изчезва, че то е със затихващи функции, че някъде има промени, но те не са съвсем ясни.
"Ние не се съгласихме с тези клишета и искахме да видим какво стои зад тези фигури. Затова тръгнахме на терен и се опитахме да видим през очите на обитателите на селата какво всъщност е българското село сега."
Това заяви пред Радио Пловдив доц. Меглена Златкова, зам.-декан на Философско-исторически факултет на ПУ“Паисий Хилендарски“, по повод провеждащата се във висшето училище кръгла маса на тема „Села, хора, промени“.
Тя обясни, че цел на изследователите е била да установят дали това са послания, които формират някакви внушения и нагласи, че нещо българско безвъзвратно изчезва.
Антрополозите са посетили села в Южна и в Югоизточна България с контролен пункт село в североизточната част на страната.
Работили са в села около Пловдив, между Кърджали и Хасково, в Ивайловградски села, както и в едно село в Североизточна България.
Учените са установили, че промените в селата стават по два сценария:
Т. нар. реалистичен сценарии се осъществява от поколението на децата на социализма - т. нар. млади пенсионери.
Другият сценарий е добре познанатото заселване на чужденци в наши села. Тези чужденци по своята специфика са същите като нашите "малди пенсионери".
За нас откритието беше като потенциал поколението на децата на социализма, коментира доц. Златкова.
Много от тези хора, родени в селата, стават градски жители. В годините на тези хора им се налага няколко пъти да сменят своите биографии.
Някак си те преоткриха родните села. Точно това поколение са много активни хора, които преоткриват своите села или избират да се заселят в други села. Това е много чест статистически случай, обобщи доц. Златкова.
В момента много от българските села, които приличат на села със затихващи функции, всъщност имат много активен живот, е изводът на учените.
Това е реалистичният сценарии на развитие на българското село.
Интервюто на Елена Крушкова с доц. Меглена Златкова е в звукивия файл.
Ако има повишаване на приходите от увеличената такса за разрешенията за строеж, поемам ангажимента да ги делегираме на районите. Това заяви пловдивският кмет Костадин Димитров в интервю за Радио Пловдив, след като ОбС прие повишението на таксите за разрешителни за строеж, но отхвърли предложението за създаване на фонд „Благоустрояване“, в..
Около 200 хиляди българи нито работят, нито учат. В същото време над 50 хиляди работници от трети страни са наети от началото на годината. В България се създава и електронен регистър на икономически неактивните лица. Той ще обхваща хора на възраст между 16 и 65 години, които не работят, не учат и не са регистрирани в бюрата по труда. Това събщи..
Дългият срок на въвеждане на критични мерки, заради приемането на еврото е притеснителен за бизнеса, защото може да доведе до декапитализация на бизнеса, т.е. до фалити във всички браншове. Това коментира Мариана Кукушева, председател на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите, идеята на държавата да замрази цените за година и половина..
Българският език е богат на фразеологизми, а част от тях са свързани с лева и стотинката. Въведена преди 145 години паричната единица е родила редица устойчиви словосъчетания, който и до ден днешен използваме в ежедневието. В него паралелно обаче функционират и такива, който са го предшествали. Така например използваме изразите “Нямам..
Община Баните бори демографската криза и липсата на кадри в редица сфери със стипендии за висше образование и осигуряване на работа. Целта на новата стипендиантска програма е да върне младите специалисти в родния край. От нея могат да се възползват студенти с постоянен адрес в община Баните, които учат в редовна форма по държавна..