„Аз и за София получавам такива данни - около 45% избирателна активност. Разбира се тук на парламентарните избори беше малко по-висока - около 48%, но мога да ви уверя, че 45% избиратели няма да гласуват този път. Активността ще бъде под 40% в София, сигурен съм, че и за Пловдив ще е под 40%“, прогнозира Павлов.
Според него е мит, че мажоритарният вот осигурява по-високо гласуване.
„Не е така. Ако се проверят данните се вижда, че най-висока активност наблюдаваме на парламентарни избори, говоря като цяло за страната. Малко по-ниска е за президентски, още по-ниска е на местни избори, като на местния вот разликата е съществена. В малките общини тя е доста по-висока, отколкото на парламентарните, тъй като в тях и в голяма част от средните, основният работодател е общината, както и основният контрактор, а обществените поръчки са най-важното за бизнеса. Така че там интересът е много голям. Като се добави и това, че там вотът не е идеологически и, че е мотивиран от възможности за работа, там има и родови зависимости. Нещо, което в големите градове като София, Пловдив, Варна, изобщо окръжните центрове, това не се наблюдава. Традиционно в големите общини, поне досега, интересът към местните избори е по-нисък от този на парламентарните. Хората декларират че ще гласуват, но след това не гласуват“, обясни социологът.
Според него, когато става въпрос за община, която е под 50 000 жители, там партиите са създадени по-скоро на родов или бизнес принцип. Това води до т.нар. безпринципни коалиции, защото те се правят, с която е свободна, поясни Павлов.
Той коментира, че залозите на компании за онлайн залагания за различни кандидати могат да се ползват като неофициална социология, понеже хората залагат и парите си, а коефициентите се определят според това, колко хора залагат за един или друг кандидат. Социологът допълни, че това може да е много ценна информация, защото залагащите се вслушват и в това, което говорят хората около тях.
По думите му едва ли в големите и средни общини би могло да има промяна в нагласите за гласуване в последния момент. В малките това би било възможно, но в по-големите поради ниската активност, ще гласуват твърдите ядра на партиите и даже не целите твърди ядра и затова промени не са много вероятни.
Чуйте повече в интервюто на Емил Костов със социолога Юлий Павлов.
Мерки за подобряване на дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия. "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..
Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..
За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение. Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..
Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..
С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..