Ивинела Самуилова е един от популярните и обичани, съвременни, български автори. От дебютния ѝ роман „Животът може да е чудо“ до последния, „От върха на перото“, авторката утвърждава веруюто си, че човек няма нужда от поучения, а от вдъхновение за живота.
Тази вечер, от 18.00 часа, в Епископска базилика на Филипопол е премиерата на новата ѝ книга "От върха на перото".
Романът „От върха на перото“, освен че отправя вдъхновяващо послание, ни напомня деликатно за отговорността към нашите деца, отвеждайки ни до най-дълбокия източник на личната ни и национална жизнеспособност.
Познатата на читателите, главна героиня, от книгите „Бабо, разкажи ми спомен“ и „Тъй рече баба Ега“, посещава любимия си Търновград. Целта ѝ е да разгледа стенописите в Арбанашките църкви заради материал за светостта, върху който работи. Но, когато случайно попада на обява за уроци по калиграфия, тя решава да пооправи и почерка си. Срещата ѝ с възрастния калиграф Владимир, обаче, се оказва начало на неподозирано, по своята дълбочина, духовно пътешествие. Краснописанието не само ще възроди душата ѝ, но и ще я отведе при тайната на старобългарската книга. А, физиката и метафизиката се оказват една и съща страна на битието, в което пребивава човекът, копнеещ да осмисли земния си живот, да го извая красиво, да го изпълни с добро и радост.
„Тази идея за калиграфското изкуство ми даде една много широка платформа, от която да развия историята си. Понеже в нея се включват всички тези идеи, за които говоря. Има я и красотата, има го и преобразяването, защото както казва един от героите, не само човек изписва буквата, а и буквата изписва човека. Ние сме свързани със словото по един много по-съкровен и дълбок начин, отколкото си представяме в ежедневието или използваме. Писането, краснописанието разкрива едни неочаквани аспекти и възможности за развитието на човека, като личност, изследване на неговия потенциал, за подреждане на неговия вътрешен свят така, както калиграфите подреждали чрез буквите словото и както за тях то е било свещено занимание. То е било небесно занимание, защото в крайна сметка словото е самият Бог. Езикът е огледало както на народа, така и на отделната личност. Почеркът е една кардиограма на човека, а отношението към езика е кардиограма на времето, в което живеем“, казва Ивинела Самуилова.
На представянето на книгата, тази вечер, ще присъства и Антоанета Кисьова, калиграф и иконограф от Пловдив, вдъхновила писателката да развие идеята за това как човек може да живее живота си по-красиво и със стремеж към съвършенство. Тя ще демонстрира изкуството на калиграфията, за всички присъстващи на представянето.
За новата си книга, писателката Ивинела Самуилова, разказва в предаването „Вход свободен“.
Чуйте, в прикачения файл.
В Бачковския манастир от днес до 30 август ще се проведе ХХ юбилеен иконографски събор и ще бъде открита годишната изложба на Българско иконографско сдружение. В рамките на събора ще бъде представена кратка история на глиптиката и ще се направи демонстрация на древния метод за гравиране на скъпоценни и полускъпоценни камъни. Гостите от Грузия..
За големия български писател и приятел на „Алтер его“ ще говорим тази събота. През 2025 г.. той щеше да навърши 75 години. В „Алтер его“ отбелязахме това през февруари. Сега, в края на август, ще ви припомним за споменатото предаване. Ще разговаряме за Дядото с известния поет, журналист, фотограф и сатирик Владислав Христов. Той..
"Думите са като врабчетата. Когато се приближавам, за да им се любувам или да се снимам с тях, се разбягват и ме гледат недовррчиво. Когато бързам само да напълня хранилката им, се спускат и кацат по раменете ми. Разбират кога искам да нахраня егото си и кога гладните и нуждаещите се". Цитътат е от книгата "Кукумяв" на Николай Илчевски. За..
Продължава OPERA OPEN 2025. Премиерата на рок мюзикъла „Коса“ е тази неделя, на 24 август, на Античния театър. Постановката се осъществява с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Създаден преди повече от половин век, „Коса“ остава символ на антивоенното движение в САЩ и епохата на хипитата. Той е сред най-успешните..
„Карл имаше широко и здраво телосложение, висок ръст…..Главата му беше кръгла, очите – твърде големи и живи, носът му малко по-голям от среден, красива брада, лице привлекателно, приятно и весело. Всичко това съдействаше за увеличаване на неговото обаяние и достойнството на фигурата му…..” Така летописецът Айнхард описва Карл Велики, средновековния..