За влиянието на хората върху околната среда чрез улавянето на слънчевата енергия говори д-р Никола Петров, физик и астроном, който повече от четвърт век „се занимава със Слънцето“ и е част от екипа на Националната Астрономическа Обсерватория Рожен.
Като виждаме какво се случва по Земята, виждаме че да – има повишение, макар и минимално, на средногодишните температури. Същевременно се наблюдават области, в които климатът се запазва. Това означава, че климатът е динамичен и климатичните изменения са факт – обясни д-р Никола Петров.
Последното любопитно явление – „полярното сияние“, което наблюдавахме дори и у нас – на какво се дължи?
Не става дума за HAARP – теориите, които се лансираха. Невъзможно е то да се предизвика по такъв начин. Подобни експерименти обаче вече се правят в някои развити страни.
Но да се мисли, че човешката дейност може да измени глобално хода на климатичните процеси и от нас зависи това изменение, е пресилено.
Свидетели сме на необичайни изменения, които постепенно ще се случват и у нас. Тази година имахме ураганни ветрове в Европа. Ние не сме подготвени да противостоим на такива силни ветрове с такава мощ. И въпреки това не си вземаме поука.
Трябва ние да се съобразяваме с природата, а не тя с нас, защото успехът няма да е на наша страна.
Разбира се, хубаво е да се възползваме от научните постижения в тази област – фотоволтаична, вятърна и друга възобновяема енергия. Когато обаче в преследването на тези достижения унищожаваме цели природни хабитати, много скоро ще разберем....
За съжаление в политическо отношение да се поддаваме на алчност е груба грешка. България е малка държава и тряблва много мъдро да се подхожда към подобни реализации.
В момента водим такива ужасяващи войни, в които всеки ден се изстрелват опустошителни оръжия, които унищожават околната природа за десетилетия напред. А иначе говорим, че сме много загрижени за околната среда и Земята, но когато стане дума за големите пари – забравяме. Това е двойният аршин на безочието!
Тази природа е съществувала и се е развивала съвсем добре много преди да възникне човечеството, породило се едва преди сто и петдесет – двеста хиляди години. Така че, когато твърдим че сме загрижени, добре е това да бъде не просто на думи - призова д-р Никола Петров от Националната Астрономическа Обсерватория Рожен.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...