Тя подчерта, че в сектор земеделие не работят само фермери, но и квалифицирани специалисти, които отговарят за разпределението на средствата по общата селскостопанска политика, по общностната политика, по рибарството и аквакултурите, както и за защита на реколтата от градушки.
В същото време в проектобюджета за разходи за персонал се предвижда увеличение, колкото да компенсира новия размер на минималанта работна заплата от 1 януари 2024 г. – 933 лв., а в същото време инфлацията, макар и ограничена, не е спряла.
По думите на Васильонова и към момента служителите в сектора получават около минималната работна заплата. Най-ниски са възнагражденията в Агенцията за борба с градушките и ИАРА. Средната работна заплата при тях е 1000 – 1100 лв.
Ако не получат увеличени възнаграждения се готвят протести, а от Агенцията за борба с градушките няма да отворят сезон 2024.
„Сегашният градозащитен сезон приключи октомври, но хората не са приключили своята работа – те продължават да пазят собствеността на държавата, да се подготвят и квалифицират, да събират информация. Ракетните площадки са затворени, но командните пунктове работят.
Заплатите, които към момента са отделени за тях в бюджета са такива, каквито бяха и миналата година, т.е. около 16 млн. лв. за заделени за 1000 висококвалифицирани специалисти, които работят с опасни взривни вещества.
Още септември поискахме за тях увеличението да бъде с 50%, така че да достигнат нормални доходи от порядъка на 1100 – 1200 лв. чисто за ракетострелците и 1400 лв. за квалифицираните специалисти, които са инженери, физици“, каза Васильонова.
Затова от синдиката очакват в бюджет 2024 г. да бъдат заложени не 16 млн. лв., а 24 млн. лв. за разходи за персонал в Агенцията за борба с градушките. При ИАРА пък 8-9 млн. лв.
„Нека се замислят и фермерите, и управляващите може ли да си позволят лукса в тази климатична обстановка да се лишим от ракетния способ за защита на храната ни.
Бюджетната процедура не е приключила. В активна комуникация сме с представителите на министерството на земеделието, министерството на финансите, но най-вече с депутати.
След тристранния съвет за сътрудничество бях приятно изненадана да чуя от министър Василев, че иска да направи, така че да у нас да се завърнат българите, които са избрали да живеят в чужбина и да останат в страна, в която могат да разчитат на стабилни доходи.
Убедена съм, че ще постигнем справедливостта, която очакват хората в тези системи“, каза Васильонова.
Планетариумът с астрономическа обсерватория в Смолян отбелязва скоро половин век от създаването си. За годишнината, но и за летните школи, които се провеждат разказа директорът на Планетариума Цветелина Генчева. В програма "Точно днес" на Радио Пловдив тя обясни, че 50-я юбилей ще се чества в продължение на три дни - от 5 до 7 септември...
В началото на този месец Общинският съвет на Пазарджик с пълно мнозинство върна на Регионалния исторически музей изложбена зала, която му е била отнета преди 30 години и превърната в кафене, а после и в пицария. Недоволни от това решение на местния парламент, служители на частна фирма, ползвала залата за заведение, си позволиха вандалски акт..
С 30% по-ниски са добивите от мед в Пловдивско тази година заради високата смъртност на пчелните семейства през зимата. В планинските райони на Асеновград и на Смолян загубите достигат до 70%. Това каза пред Радио Пловдив Борис Бормалийски, пчелар с 20-годишен опит от района на Хисаря и председател на Асоциация професионално..
Ще намали ли административната тежест на личните лекари пълният достъп Националната здравно-информационна система (НЗИС) на всички нива и с какво ще подпомогне процеса на ваксинационния обхват? Според председателя на Сдружението на общопрактикуващите лекари (ОПЛ) в Пловдив д-р Костадин Сотиров с истемата е поетапен процес, който започна да..
Безпрецедентната среща на осемте лидери в Белия дом, организирана само два дни след срещата на Тръмп с Путин, открои степента на европейската подкрепа за Украйна. Върви ли се, макар и бавно, към край на военните действие и ще има ли тристранна среща с участието и на Русия – коментираме с Любов Панайотова , директор на фондация "Европейски институт"...