В конферентната зала на НБ „Иван Вазов“, на 30-ти ноември от 17 часа, Росица Якобс разказва историята си, в романа „Умрях, за да живея“.
През 2008 година, тя претърпява автомобилна катастрофа, в която оцелява като по чудо, но изпада в дълбока кома, след което се оказва, че е парализирана от врата надолу. В своята книга „Умрях, за да живея“, Росица описва всичките си преживявания както по време на дълбоката кома, така и до пълното си възстановяване от всички травми, които е претърпяла по време на злополуката.
Тя завършва Немската гимназия в София. През 1991 година, заминава за Виена, където завършва философия, холандска филология и право. Защитава и дисертация по международно данъчно право във Виенския университет. От 2002 година, Росица живее в Нидерландия, където работи като специалист по данъчно и корпоративно право в Амстердам и Ротердарм.
Годината 2008 се оказва съдбовна за нея. Тя поставя началото на нейния втори живот, както сама се изразява.
„Това беше най-силното преживяване, което някога съм имала. Споменът за това преживяване остава ярък и до ден днешен. И всички други спомени за големи неща, които са ми се случвали, дипломирането, взимането на докторска степен и първият ми работен ден, въобще много други лични и професионални събития, избледняха на фона на спомена за това събитие“, казва Росица Якобс.
В момент, в който животът ѝ изглежда подреден, щастлив и пълен, тя се оказва в канал на пътя, след жестока катастрофа, бързайки за важни работни срещи. Няколко дни е в кома и със счупен втори шиен прешлен. Лекарите в болницата в Утрехт, Нидерландия, не ѝ дават никакъв шанс за живот, но съдбата решава друго.
„Аз, тогава, работех като корпоративен юрист в една фирма в Ротердам и живеех с моя партньор в една малко, китно и живописно селце, на 60 километра от Ротердам. Сутринта бързах за работа, имах много важни срещи и клиенти от два континента, и четири държави, които се събираха в Ротердам за важни преговори. Пътят е бил заледен, аз не съм знаела, не съм внимавала, карала съм прекалено бързо, излетях от един завой и се приземих в един канал“, разказва Росица Якобс.
Всъщност, тя бърза към най-близката гара, за да хване влака до Ротердам, понеже на магистралата сутрин, традиционно, има голямо задръстване.
Росица е намерена няколко часа по-късно, защото катастрофата се случва на малък междуселски път. А, каналът, в който е намерена е на няколко метра по-надолу от пътя и не се вижда от минаващите коли. Открива я пощальонът, който вижда колата, която разпознава като една от английските класически коли на човека, с който живее Росица Якобс.
Този ден, тя преживява едно близко до смъртта изживяване. Едно изживяване, в което душата, съзнанието, няма значение как ще наречем онази специална, живителна сила у нас, отива в едно друго измерение, по нейните думи.
Росица Якобс е гост в предаването „Вход свободен“.
Чуйте още, в прикачения файл.
Древна кариера за производство на глина от римския период разкриха археолози в обект в близост до детска градина в централната част на Пловдив. Находките правят историческа връзка с проучвания от предходни години в съседни имоти и оформят зоната като производствен център на керамика. Повече за археологическите проучвания разказва археологът София..
В Клуб "Неделя" послучай 50-годишния юбилей на камерния женски хор към АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев"- Пловдив разговаряхме с Елица Йорданова- представител на колектива, която ни разказа как се поддържа жива една музикална традиция и за ежегодните срещи на възпитаничките на маестро Киркор Четинян, хористките, които гордо се наричат "четинянки"...
„Снежната кралица”, „Малката кибритопродавачка”, „Дивите лебеди”, „Грозното патенце”, „Малката русалка”, „Новите дрехи на краля” – дори няма да питам дали познахте за кого ще говорим днес. Сигурен съм, всички знаете писателя Ханс Кристиан Андерсен, нещастният човек от щастливата Дания, който ни остави тези и още много шедьоври от света на приказките...
В предаването за книги на Радио Пловдив на 2 6 . 07. 202 5г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Оноре дьо Балзак. Изоставената жена. 86 стр., ок. 2А, Фама +, 2025. Борис Акунин. Лего. 336 стр., ок.5А, Еднорог, 2025. Уилки Колинс. Жълтата маска. 280 стр., ок. 4А, Плеяда, 2025...
Пловдив за 29-и път е домакин на Международния фолклорен фестивал, чиито участници шестват из Главната улица и изнасят концерти на сцената пред общината и на Античния театър при вход свободен. Тази година в програмата са включени 8 състава от 6 страни – Армения, Италия, Парагвай, Словакия, Украйна и България. По традиция домакини на фестивала..