След проведени разговори с министъра на финансите има положителни знаци, че в крайния вариант на бюджета, парите за сектора „Култура“ могат да бъдат променени – съобщи в интервю за Радио Пловдив депутатът от ресорната парламентарна комисия Стоян Михалев.
По думите му, в България още не е дошъл момента, когато политиците ще разберат, че културата не е разход, а инвестиция в бъдещето.
През цялото време на „Прехода“ това така и не се случи. Парите са хронично недостатъчни. Но и само с пари нещата няма да се случат, не и там, където няма реформи. От друга страна, България никога не е имала толкова много пари, колкото има в момента. Оказва се обаче, че не винаги този сектор успява да усвои с проекти финансирането и така то се връща обратно – обясни известният музикант и автор на легендарни хитове, а понастоящем депутат – Стоян Михалев.
„Смятам, че в България още не е дошъл моментът, когато политиците ще разберат, че културата не е разход, а е инвестиция в бъдещето. За съжаление, в годините на прехода, това не се случваше. И някак много е трудно тази представа да бъде наложена. Тя ще дойде по естествен път, най-малкото със смяната на поколенията. Но може да се струва, че парите за култура са малко днес, спрямо обаче предишни периоди, те са много по-големи. Защото всички говорят за процент, наистина 0,4% звучи малко, но зависи каква е базата върху която се изчислява“, каза пред Радио Пловдив по повод насрочения за днес протест на културните дейци Стоян Михалев, известен певец, който сега е депутат и член на парламентарната комисия по култура и медии.
Той подчерта, че в България никога не е имало толкова много пари, колкото има в момента. Никога не е имало БВП от 200 милиарда, както е тази година, е рекорден. Миналата година от бюджета за култура са върнати 50 милиона лева, защото този сектор не е успял да ги усвои.
„Без реформи това няма как да стане, защото когато няма административен капацитет, който да усвои тези средства и да ги разпредели, тези средства се връщат, така е“, каза още Стоян Михалев.
Депутатът допълни, че между първо и второ четене на Бюджет-2024 година ще се водят разговори за исканията на работещите в сферата на културата за увеличение на средствата и повишение на работните заплати.
Цялото интервю със Стоян Михалев можете да чуете в звуковия файл.
140 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия все още е жива паметта за героите, осъществили мащабното дело по обединяването на българите след Берлинския договор. Живи са и наследниците на тогавашните дейци, които съумяват само 7 години след Освобождението да „съберат“ българите на север и юг от Балкана в нова държава. Един..
Какво да очакваме от новия политически сезон, какви са първите заявки на основните политически играчи и какво ще донесе готвения пети вот на недоверие към правителството от страна на ПП-ДБ, коментира в програма "Точно днес" социологът Кольо Колев от агенция "Медиана". Според него, ако погледнем "зад думите" на изговоренето от политическите..
Могат ли паметниците на Съединението да разказват историята за това събитие 140 години по-късно? Или да търсим нещо повече от историята, записките, спомените и думите, останали в архивите за 6-ти септември 1885-година в монументите, градската среда и това как сътвореното преди десетелетия и в настоящия век ни връща за да помним и в същото..
С около месец ще се забави ремонтът на сградата на Хуманитарната гимназия в Пловдив и се очаква около Коледа дейностите да приключат. Налага се смяна на всички носещи греди, а за това ще са необходими и допълнителни средства. Учениците от 8 до 12 клас ще ще започнат новата учебна година в три училища в район "Тракия". Това съобщи в интервю за..
Изложбата „Съхранената памет за Съединението“ ни връща към едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 година. Събитие, в което Пловдив и неговите жители заедно с четите от Станимака и Голямо Конаре изиграват централна роля, от създаването на комитетите..