Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Тестовете лишават децата от умението да пишат и мислят

Росица Бакалова е учител по Български език и литература в гимназиален курс в Ямбол. Тя е също психолог, журналист и библиотекар. Казва, че не е изненадана от последното място на българските ученици от международния тест PISA-2022.

"Изненадана съм, че има изненадани от резултатите на PISA. Това е резултат от огромния срив на образователната ни система. През юни, когато излязоха резултатите от матурите, всички пак бяха скандализирани от резултатите на учениците. За да има добри резултати по PISA, учениците целенасочено трябва да са ориентирани към този формат, а българската образователна система не е насочена към него. Не е нужно да си посипваме главата с пепел, но не трябва и да се успокояваме", коментира пред Радио Пловдив Бакалова.

Според нея не бива да се фокусираме само върху уменията, които международният формат оценява, защото децата, които могат да го покрият, най- вероятно не могат да покрият други формати. "Не може да те подготвят за маратонец, а да искат да станеш победител на спринт", даде пример тя. 

Росица Бакалова подчерта, че има задълбочаваща се неграмотност в българската образователна система, защото либералният модел изисква детето да не е тормозено и стресирано. "Обществена тайна е, че доста големи групи остават неграмотни или полуграмотни. Какво да направят колегите, които започват да им преподават в пети клас и нагоре", попита тя. Учебниците, написани в академичен стил са друг проблем", каза учителят и добави, че родителите са третият участник в образованието на децата, но заради заетост са  делегирали всички свои задължения на училището. 

"За да се направи смислена реформа или промени, те ще дадат резултат след 4-5 години. Трябва да се променят учебните програми, като се олекотят и да има повече часове за упражнения. Да се обърне повече внимание на езика. Защото децата не разбират понятия от художествената литература. Трябва да се изисква децата да НЕ решават само тестовете. Една от причините да се стигне дотук това са тестовете, защото децата нямат речниковия запас. Тестовете кастрират възможността да създаваш текст и да мислиш критично", каза още Бакалова.

Според нея обществото трябва да окаже натиск за смислени промени в българското образование, които да бъдат направени от хора, които работят с деца, а не стоят в канцеларии и приписват чужди модели. Една образователна система трябва да отговаря на народопсихологическите особености, на историческия контекст и традиции на даден народ и затова промените не трябва да се правят от хора със самочувствие, но без съответните познания, смята още тя. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Ремонтират Хуманитарната гимназия до Коледа

С около месец ще се забави ремонтът на сградата на Хуманитарната гимназия в Пловдив и се очаква около Коледа дейностите да приключат.  Налага се смяна на всички носещи греди, а за това ще са необходими и допълнителни средства.  Учениците от 8 до 12 клас ще ще започнат новата учебна година в три училища в район "Тракия". Това съобщи в интервю за..

обновено на 03.09.25 в 14:33

"Съхранената памет за Съединението" в Асеновград

Изложбата „Съхранената памет за Съединението“ ни връща към едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 година. Събитие, в което Пловдив и неговите жители заедно с четите от Станимака и Голямо Конаре изиграват централна роля, от създаването на комитетите..

обновено на 03.09.25 в 12:27

Братската могила може да е туристическа дестинация

Братската могила е комлекс, който смятам, че трябва да се развива като туристическа дестинация. Това е важно не само за район „Западен“, но и за целия град, поради няколко причини. Самата архитектура, вдъхновена от тракийските могили и архитект Шинков. Разбира се и скулптурите на световноизвестния творец Любомир Далчев. Това каза в..

публикувано на 03.09.25 в 10:10
Сградата на РИМ-Пловдив

Сградата на РИМ-Пловдив с ключова роля в Съединението

Сградата на Областното събрание на Източна Румелия на площад „Съединение“ в Пловдив е една от най-познатите и известни постройки в града. Тя е важна историческа реликва, свързана със Съединението на България и играе ключова роля в събитията от 6 септември 1885 година, когато Княжество България и Източна Румелия се обединяват в една държава. В нея..

публикувано на 03.09.25 в 10:00

Гаврил Кръстевич в сянката на Съединението

„И аз съм българин, каквото има да става – да става“. Това са думите на губернатора на Източна Румелия Гаврил Кръстевич, котато е арестуван от четниците съединисти и им предава без всякаква съпротива ключовете на администрацията. Още преди това обаче, предупреден, че се готви преврат, той отказва да вземе превантивни мерки и..

публикувано на 02.09.25 в 11:30