„MOMENTUM” е първата, самостоятелна, фотографска изложба на Деница Дикова, която може да видите в галерия „Резонанс“, до 17-ти януари.
С нея тя отваря и споделя с аудиторията личния си поглед, и търсене във фотографията. Черно-белите платна са сбор от мигове, проблясъци, в които Деница се потапя по-дълбоко в заобикалящия я свят, за да изрисува и запечата един много бърз поток на случване.
Вълнува се от преплитането на онова специфично усещане на колаборация между живота и танца, като изкуство. Всеки кадър, дори статичен, съдържа движение, емоция и смесване на безброй мигове. Деветнайсетте фотографии, носят усещането за нереалност и мистичност.
Деница Дикова е танцьор, импровизатор и фотограф от Дупница. Завършила е "Танцов театър" в НБУ. В годините е създавала представления, както в България, така и в чужбина, като артист на свободна практика. Успоредно с танцовата си кариера, фотографията винаги е била съпътстващо звено и поле на изследване.
„Чаках много дълго този миг. Пловдив е много специален като атмосфера и наистина съм много развълнувана, че мога да покажа това, което правя в момента точно в този, за мен най-красив, български град. Това са фотографии, които съм селектирала в порядъка от две години, в последните две години, когато всъщност танцовото изкуство и фотографията започнаха да си намират мост и път едно към друго. Някак се вплетоха и ми показаха, защо те са съществували в моя живот винаги, някак паралелно. Но, сега намирам нови смисли благодарение на тази изложба. Откривам и съвдършено нови отговори и към изкуството, и към изразността на средствата, с които боравя, било танц било фотография. Смесицата между тях е също нещо, което много ме вълнува и бих желала да продължа да изследвам“, разказва Деница Дикова.
В последните 10 години тя се отдава и работи в областта на моментното композиране и хореографиране. Именно там, тя успява да намери свързващия елемент между танц и фотография. Провокирана и завладяна от усещанията, които моментът „сега“ ражда, тя започва търси как освен чрез движение и танц да покаже същината на един миг. Може ли той да бъде уловен и поставен във фотографска рамка?! И как би изглеждал?!
„Мисля, че всеки, който влезе в галерията ще види, че тя е допълнително задвижена и резонира чрез, също, една огромна амплитуда движения. Във всеки един от кадрите се изобразява движението, по един или друг начин. В абсолютно всеки от кадрите се забелязва това мое вътрешно усещане за движението и за света, че той е вечно пулсиращ и съществуващ с един ритъм“, допълва Деница Дикова.
Танц и фотография! Взаимо допълващи се противоположности, провокиращи окото и сърцето да усети движението в покоя и статиката, в динамично променящ се процес.
Деница Дикова е гост в неделния "Шейкър".
Чуйте, в прикачения файл.
Участниците в 29-я Международен фолклорен фестивал обмениха опит в традиционната среща при кмета Костадин Димитров. С изрисувана гилза от военните действия в Украйна съставът от там направи препратка към ролята на културата в тежки времена. Гилзата е паднала в родния град на танцовата група и е гравирана с традиционни фолклорни мотиви от местен..
Пиесата „Разстоянието“ от Тиаго Родригес откри фестивала в Авиньон на 7 юли 2025 г. Този спектъкъл, с копродуцентството на Драматичен Театър Пловдив, ще се играе и на "Сцена на кръстопът" на 17 и 18 септември. Гост в Авиньон бе директорът на театъра Сузана Арутунян - Василевска, която разказа за представлението във Франция и фестивалната..
Древна кариера за производство на глина от римския период разкриха археолози в обект в близост до детска градина в централната част на Пловдив. Находките правят историческа връзка с проучвания от предходни години в съседни имоти и оформят зоната като производствен център на керамика. Повече за археологическите проучвания разказва археологът София..
В Клуб "Неделя" послучай 50-годишния юбилей на камерния женски хор към АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев"- Пловдив разговаряхме с Елица Йорданова- представител на колектива, която ни разказа как се поддържа жива една музикална традиция и за ежегодните срещи на възпитаничките на маестро Киркор Четинян, хористките, които гордо се наричат "четинянки"...
„Снежната кралица”, „Малката кибритопродавачка”, „Дивите лебеди”, „Грозното патенце”, „Малката русалка”, „Новите дрехи на краля” – дори няма да питам дали познахте за кого ще говорим днес. Сигурен съм, всички знаете писателя Ханс Кристиан Андерсен, нещастният човек от щастливата Дания, който ни остави тези и още много шедьоври от света на приказките...