Гласуването на лимита на дълга е от ключово значение

"Сред основните макроикономически параметри заложени в бюджет 2024 г., е ръстът на БВП на българската икономика с 3,2%. Това е нещо, което е дискусионно, защото и Световната банка, и ЕК, и МВФ, а и БНБ дават по-ниски нива като прогнозни за следващата година. Вероятно ръстът ни ще бъде около 2,5% и това е по-реалистично  на фона на задаващи се предрецесионни  състояния, а за някои страни от еврозоната, които са наши основни външнотърговски партньори, и рецесионни, така че е логично българската икономика да се позабави и да се поохлади през следващата година". Това заяви икономистът Румен Гълъбинов. 

Като друг основен показател, около който се е осъществявал дебатът, Гълъбинов посочи 3%-ния бюджетен дефицит от БВП.

 "Ако ние се успеем да направим този заложен ръст на БВП,  трябва да преразгледаме и прогнозата си за дефицита, но и да се вместим в 3-те процента, защото те ни трябват като показател за членство в еврозоната през 2025 г. Важно е и как ще си послужим с парите от Националния план за възстановяване и устойчивост, от които все още чакаме транш  до края на годината".

Инвестициите за капиталови разходи над 12 млрд лева, макар и намалени, е доста дискусионно дали ще успеем да ги усвоим като капитални вложения в българската икономика  под формата на големи проекти. 

Покрай тях ще могат да се налепят и други инвестиции, като публично-частно партньорство, доставчици, поддоставчици, изпълнители от частния сектор, от реалната икономика, които да допринесат да се представим добре", подчерта Гълъбинов.

По думите му, по Плана за възстановяване и устойчивост,  от който  остават още три години, България има да усвоява още над 10 млрд лв, като е усвоена много малка част. За сравнение, Гърция и Румъния са успели да усвоят вече над 50% от парите.

Гълъбинов  бе категоричен, че страната ни трябва да държи сметка за нивото на инфлацията, което е важен показател за членството ни в еврозоната. "Сега сме на ниво 4,8, което е два пъти повече, отколкото е изискването за членство в еврозоната и трябва да  демонстрираме през следващата година  поне в първото тримесечие ускорено намаление на инфлацията.  Това означава, че трябва да внимаваме с паричното предлагане, защото, ако то остане сравнително високо, поради различни фактори, трябва да направим добър баланс, така че това да не подейства проинфлационно и нашата инфлация пак да остане два пъти по-висока и членството ни еврозоната  да бъде отложено с още една година". 

С увеличението на МРЗ и на пенсиите ръстът на доходите  ще изпреварва ръста на инфлацията. Това е планирано и за следващите три години.

За нивото на дълга Гълъбинов подчерта, че все още имаме ниско съотношение на дълг към БВП - под 25%. С ускорено увеличение нивото на дълга обаче ще доближим 30% и трябва да държим сметка за това как можем да го обслужваме реално и като главници, и като лихви. Лимитът на дълга трябва да бъде съобразен с реалните ни възможности да го изпълним и  затова гласуването на този лимит е ключово".

Гълъбинов бе категоричен, че структурни реформи в бюджета не се забелязват, от гледна точка на това да се преструктурира българската  икономика, да се насочи  към по-високотехнологични бизнеси, услуги и производства с по-висока добавена стойност и доходи като заплати и сътветно да има повече постъпления в осигурителните ни системи.

С административното решение за увеличаване на МРЗ се увеличава и минималният праг за осигуряване. Отделно се увеличава и максималният праг за осигуряване, който през следващите три години ще продължи да се увеличава, т.е.ще има източник  допълнителни приходи в осигурителната система. 

Открити обаче в бюджет 2024 г. остават въпросите за осигурителните вноски като процент - за пенсия и за здраве, остават и въпросите за измененията в данъчната система,  за данъка печалба за фирмите и т.н. 

Интервюто - звуковия файл: