Великите европейци - Йонас Басанавичюс

Това е литовска песен от ХVІІ век. Още в ранните си години Йонас Басанавичюс събира и съхранява подобни песни, легенди, приказки и други духовни богатства на Литва. Роден в селско семейство, родителите му искат да го изучат за свещеник. По онова време литовският език е само за домашна употреба. Но макар страната да е в състава на Руската империя, полският е езикът на благородните и духовно извисени хора. След антируското въстание през 1863-та обаче започва политика на русификация и Басанавичюс учи в гимназията в Мариямпол. Там той се отдръпва от религията и, вместо в семинарията, отива да учи история и филология в Московския университет. След първата година обаче се прехвърля в медицинската академия. Безпаричието и лошите условия на живот в Москва влошават здравето му. Все пак Басаначивюс се дипломира като лекар и докато е на кръстопът къде да се установи, за да практикува, получава поканата от България.

В Лом Басанавичюс заварва 19 болни, настанени в сградата на бивш хотел. Той веднага се заема да превърне болницата от място за умиране в място за лекуване – строи се нова сграда, установява се режим на лекарски посещения по домовете, изобщо, бързо се въвеждат практиките на тогавашната модерна медицина. За следващата една година през болницата минават 522 пациенти, а над 1 100 са лекувани в къщи. В същото време Басанавичюс е и граждански активен, подкрепя финансово либералните издания на Петко Каравелов, както и някои литовски вестници и списания. Две години по-късно, за да не бъде засегнат от политическите събития след ареста на Каравелов, доктор Басанавичюс напуска България, пътува из Европа и се установява в Прага. Там свършва две важни неща. Първо – започва издаването на „Аушра” или „Зора”, първият вестник на литовски език, смятан за крайъгълен камък на литовското национално възраждане. Второ – жени се за Габриела Мол, германка от Чехия и почти веднага след това се връща с нея в България. Двамата преживяват ред болести, а пет години по-късно Габриела умира от туберкулоза. След смъртта и самият Басанавичюс, който през това време е преживял тежка пневмония, оцелял от тиф, както и от куршумите на български политически атентатор, изпада в дълбока депресия.

През 1891 година доктор Йонас Басанавичюс получава българско гражданство и живее във Варна. Там има собствена практика, лекар е към царската резиденцияв Евксиноград, става член на Демократическата партия и е избран за общински съветник. Той съдейства пряко за благоустройството и превръщането на Варна в голям курортен център, инициатор е за създаването на Археологическия музей. Тук издава и книгите си „Санитарна етнография на България, Ломски окръг” и „Етнографията и археологията на Горна и Долна Мизия”. Те са сред основополагащите български трудове по медицина, етнография, история, археология и антропология. Неслучайно през 1902 година Басанавичюс става и действителен член на Българското книжовно дружество, сегашната Българска академия на науките. Въпреки че обича безкрайно България обаче, през 1905 година, когато е отменена руската забрана в литовските земи да се печата на литовски език, доктор Йонас Басанавичюс се завръща в родината си завинаги.

Литва е малка страна с толкова звездни мигове и толкова болезнени падения в своята история, че не могат да се разкажат дни наред. Ще припомня обаче само два факта. Първият е, че през 1386 година литовският княз Йогайла приема католицизма, жени се в краковския замък Вавел за полската принцеса Ядвига, преименува се на Владислав и дава начало на династията Ягело, която управлява полските и литовските земи повече от двеста години. От тази фамилия е крал Владислав ІІІ Ягело, познат у нас като Владислав Варненчик. Другият прочут факт е, че през 1410 година обединената полско-литовска армия разбива рицарите от Тевтонския орден в битката при Грюнвалд, една от най-големите битки в средновековна Европа изобщо.

Сред спомените за тези и още много подобни стари истории доктор Йонас Басанавичюс започва да твори новата история на Литва. Веднага след завръщането в родината си той е сред инициаторите за свикване на Великия литовски сейм, който издига лозунга за автономия на Литва, а изиграва и роля в борбата за пълна независимост на страната. В следващите години Басанавичюс разгръща широка просветителска дейност, като публикува повече от 40 книги по литовска история, култура, филология и фолклор. Негова е например теорията за общия произход на древните траки и литовците, за която той се основава най-вече на съвпадащи или сходни етноними. Сега това се смята за проява на романтичен подход към темата, характерен за времената на национално възраждане, но тогава, в началото на миналия век, е изиграло съвсем точно своята обществена роля. Йонас Басанавичус активно сътрудничи също на редица периодични издания на литовски език, издава биографии, спомени и епистоларното наследство на редица литовски писатели, както и сборници с литовски фолклор, най-известна от които и досега е книгата му „Литовски приказки”. През 1907 година той става основател на Литовското научно общество, а по-късно и негов председател.

Големият, звездният миг на Йонас Басанавичюс идва на 16 февруари 1918 година. Тогава той председателства заседанието на Литовската Тариба или Съветът на Литва, онзи 20-членен орган, който обяви независимостта на страната. Ето как е описана по-късно Литовската Тариба в антиисторическата „Съветска историческа енциклопедия”: „Тариба е орган на контрареволюцията и литовската националистическа буржоазия, създаден със съдействието на немските окупатори през есента на 1917 година.” Нещо повече, в типичния за комунистическата пропаганда стил, в същата тази „енциклопедична” статия виждаме жив пример за историческа манипулация. „В края на 1918, началото на 1919 година – пише там - Тарибата оглави борбата на литовската буржоазия против пролетарската революция, против създадената през декември 1918 Литовска съветска социалистическа република.” Изведнъж какво се оказа – не „пролетарската революция” е водила борба против независима Литва, а обратно – гадната националистическа буржоазия е виновна, че десет месеца след обявяването на независимост не се е присъединила с радост отново към руската империя, вече прекръстена на съветска…..

В независима, макар разтърсвана постоянно от вътрешни проблеми и външни апетити Литва, Йонас Басанавичюс живее да смъртта си през 1927 година. Слава Богу, той не вижда как 13 години по-късно, след пакта Молотов-Рибентроп, с който сталинската комунистическа империя и хитлеровия нацистки райх си поделят Източна Европа, родината му е окупирана от руснаците и остава в състава на СССР чак до 91-ва. В тези железни години обаче патриархът на литовската нация, д-р Йонас Басанавичюс, дори от гроба продължава да стимулира народа си за съпротива и да поддържа неговия стремеж към национална независимост.

Ето как се получава това влияние от отвъдното. По някаква случайност, невероятна, но сигурно и закономерна случайност, д-р Йонас Басанавичюс умира на 16 февруари, същата дата, когато се обявява независимостта на Литва. Честването на тази независимост е забранено по времето на комунизма. Но като не могат на площада да почетат знаменитото дело на политика Йонас Басанавичюс, групи литовски дисиденти се събират в гробището Расос, край гроба на известния книжовен и научен деец Йонас Басанавичус. Така десетилетия наред те поддържат у народа си жив онзи дух на съпротивата, който, в крайна сметка, отново победи.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук: