Всичко започва преди 24 години, когато катастрофира. Дотогава е работил като барман и сервитьор. Инцидентът обаче го приковава в инвалидна количка и преобръща живота му на 180 градуса.
Остава без работа, но с желанието да не се предава. Първо се фокусира върху рехабилитацията, а после и върху усъвършенстване на своите умения.
"Успоредно с рехабилитацията започнах да изучавам английски, купих си учебници, речници и помагала. После реших да запиша в Пловдивския университет лингвистика с информационни технологии.
Завърших през 2019 г. и нещата на трудовия пазар си дойдоха на мястото", казва Пламен Стоянов.
Работил е като преводач, а от скоро заема длъжността координатор към Съюза на инвалидите в Пловдив.
"Сред задълженията ми е да помагам на хората в неравностойно положение с документацията, с ТЕЛК, да им намирам работа. Занимавам се и с информиране на институциите, когато средата не е адаптирана за хора с увреждания", обясни Пламен Стоянов.
На длъжността той работи вече половин година, а края на януари му донесе хубавата новина, че вече има постоянен договор. Нает е по държавна програма, която цели осигуряване на трудова заетост на хората с увреждания. И макар отскоро да е координатор вече има и първата си спечелена битка. Свързана е с достъпността на градската среда.
"На улица Даме Груев, близо до Съюза на инвалида, бяха започнали да обновяват тротоара, но не направиха скосения, така че да са достъпни за инвалиди. След разговори с кмета и множество имейли до отговорните институции проблемът беше разрешен - изградиха скосенията", обясни Пламен.
И макар Пламен да е добрият пример за интеграция на хората с увреждания на пазара на труда, то проблемът е далеч от своето разрешаване. Страната ни сериозно изостава спрямо Европа по този показател. Само 21% от хората с увреждания в трудоспособна възраст успяват да си намерят работа у нас. За сравнение в Западна Европа процентът е значително по-голям – около 70%. Причините са комплексни. Според Георги Колев от Съюза на инвалидите основната е непознаването на законодателството от страна на работодателите.
"Работодателите имат стари нагласи, заради един член на Кодекса на труда, който е премахнат още през 90-те години. Той ограничаваше освобождаването им от работа, когато не се справят със задълженията си. Сега ограничението е, че работодателят преназначава служителя на друга щатна бройка, която е по-лека за него.
Ако и тогава не успее да се справи със задълженията си, то работодателят може да го освободи", обясни Колев.
Припомни и, че държавата предвижда редица облекчения за работодателите при наемане на хора с увреждания, сред които и поемане на заплатата им за определен период. Георги Йорданов, изпълнителен директор на Агенцията за хора с увреждания, обясни, че политиката надгражда така:
"Тази година с приоритет ще финансираме проекти, които са образователни, дават някаква квалификация, напр. за оперативни счетоводители.
Това ще им позволи да стъпят на пазара на труда, защото само с желание да се работи не става. Когато нямаш необходимата квалификации е трудно да работиш на позиция, която те задоволява".
Трябва да свикнем с паричната реформа – приемането ни в еврозоната, с по-ниските номинали на разполагаемия доход. Това обаче не променя нещата. Това е доходът, който сме заработили. Икономистите не успяха да успокоят хората, да им създадат усещането, че по-добре е за в бъдеще доходите, реалната им оценка за труда, да се състезава..
" Всяка държава в ЕС сама трябва да определи размерът на екотаксите си за битовите уреди. Тази таксата е определена от държавата и е различна за различните видове продукти, като най-голяма е тя за електроуредите за битово потребление" – заяви в интервю за Радио Пловдив Димитър Белелиев – председател на Българската асоциация за електротехника..
Проблемът със застаряването на населението става все по-сериозен. Затова подобен тип разкрития за къщи, в които се настаняват стари хора и не са хосписи, а върху живеещите се издевателства, трябва да ни накара да направим спешни регулаторни промени. Тези изменения обаче би следвало да са смислени, за да доведат до по-добро и по-качествено..
Младите лекари и студентите по медицина, които организираха националните протести "Бъдеще в България", не са доволни от предложените промени на управляващите по повод исканията им за достойно заплащане, по-добри условия на труд и повече възможности за специализации. Това съобщи в програма "Точно днес" Василена Димитрова, студент по медицина в..
Въпреки че в Пловдивския регион има най-много лечебни заведения – 71, и тук не достига медицински персонал. Това съобщи в интервю за Радио Пловдив Татяна Славкова, главен секретар на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. Тя обясни, че например медицинските сестри в болничната помощ в Пловдивска област са 3251, 606 в..