Това коментира бившият служебен министър на земеделието Явор Гечев във връзка с фермерските протести в Европа, в които във вторник може да се включи и страната ни и преди срещата между правителството и едната от земеделските камари у нас.
Той уточни, че зелената сделка е изглеждала допустима при нормални условия, но още с настъпването на войната в Украйна и отварянето на пазара безмитно за всички украински стоки е било ясно, че ще се стигне дотук. Според Гечев нито България, нито останалите европейски държави действат адекватно в опитите си да разрешат проблема.
Причината е, че проблемът е толкова сериозен, че Европа не разполага с такива средства, че да го потуши с пари. Затова схемата протести – искане на средства – даване на средства ще продължи.
„Каквото и да се случи в момента нещата ще са временни, протести в Европа ще има и особено засилени след новата жътва.
В по-дългосрочен план ще се стигне до преразглеждане на зелената сделка.
Стигнахме дотам, че според мен вече е застрашена и хранителната сигурност. 50% от оранжерийното производство в Европа не е засято тази година, т.е. ние започваме да произвеждаме по-малко продукция.
Изкривяването на икономиката в Европа доведе до там, че парите вече не вършат работа“, каза Явор Гечев.
Той подчерта, че земеделието вече е неконкурентноспособно, заради големите разходи за екология и отворения пазар за стоки от страни извън ЕС.
„Това е все едно на европейския земеделски производител да са му вързали единия крак, а на производителите извън Европа да са им купили нови маратонки и да ги пуснеш да бягат заедно на състезанията. Това няма как да се случи.
Украйна е изключително голям производител. Така на практика се оказа, че българската и европейската икономики в селското стопанство не са адекватни, т.е. земеделците в Европа дават 30% по-големи разходи от украинските си колеги“, коментира Гечев.
Добави още, че страната ни копира най-погрешната политика на Европа и я прилага у нас. Прогнозира, че след срещата между правителството и едната от земеделските камари ще бъдат отпуснати средства, но те ще погасят проблема временно.
Според Явор Гечев правителството ни трябва да е по-активно в разговорите в Европа в сектор земеделие.
140 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия все още е жива паметта за героите, осъществили мащабното дело по обединяването на българите след Берлинския договор. Живи са и наследниците на тогавашните дейци, които съумяват само 7 години след Освобождението да „съберат“ българите на север и юг от Балкана в нова държава. Един..
Какво да очакваме от новия политически сезон, какви са първите заявки на основните политически играчи и какво ще донесе готвения пети вот на недоверие към правителството от страна на ПП-ДБ, коментира в програма "Точно днес" социологът Кольо Колев от агенция "Медиана". Според него, ако погледнем "зад думите" на изговоренето от политическите..
Могат ли паметниците на Съединението да разказват историята за това събитие 140 години по-късно? Или да търсим нещо повече от историята, записките, спомените и думите, останали в архивите за 6-ти септември 1885-година в монументите, градската среда и това как сътвореното преди десетелетия и в настоящия век ни връща за да помним и в същото..
С около месец ще се забави ремонтът на сградата на Хуманитарната гимназия в Пловдив и се очаква около Коледа дейностите да приключат. Налага се смяна на всички носещи греди, а за това ще са необходими и допълнителни средства. Учениците от 8 до 12 клас ще ще започнат новата учебна година в три училища в район "Тракия". Това съобщи в интервю за..
Изложбата „Съхранената памет за Съединението“ ни връща към едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 година. Събитие, в което Пловдив и неговите жители заедно с четите от Станимака и Голямо Конаре изиграват централна роля, от създаването на комитетите..